Как Стармър оцеля и може би ще го направи отново

Джеймс ПИЪРС**

За разлика от американските си колеги, Великобритания наказа съучастниците на Джефри Епстийн. "Досието на Епстин" разкри проблемно приятелство с Питър Манделсън, който за кратко беше посланик на Обединеното кралство в САЩ. Бившият му шеф, премиерът сър Киър Стармър, беше принуден да се обясни.
Призивите за оставка на Стармър заваляха. Опозиционни партии, медии от всякакъв вид и обществеността вярваха, че кариерата му е приключила, както и някои депутати от собствената му партия. Предвид изключително ниските лични рейтинги на одобрение на Стармър и мрачните резултати на лейбъристите в анкетите, изглеждаше неизбежно Великобритания да има пети министър-председател за пет години.
Само Найджъл Фараж, лидерът на Reform UK, чиято партия води според анкетите, запази мълчание. Фараж е споменат 41 пъти в редактираните "досиета на Епстийн" и би предпочел да забравите за това.
Въпреки това, Лейбъристката партия се обедини около Стармър. Неговите помощници поеха риск и полицията започна разследване срещу Манделсън. Стармър се съпротивляваше и надделя, засилвайки позицията си. На Конференцията по сигурността в Мюнхен той изглеждаше уверен и спокоен.
Оцеляването на Стармър показва как той би могъл да го направи отново. Той запази поста си по три причини, които е малко вероятно да се променят.
Първо, няма очевиден наследник. Всички потенциални кандидати носят багаж от миналото. Най-вероятният кандидат е бившият лидер на лейбъристите и настоящ министър на енергетиката Ед Милибанд. Той се е доказал като най-способния и ефективен министър на кабинета. Под негово ръководство (2010-2015 г.) Лейбъристката партия остана единна. Но той загуби изборите през 2015 г. и не иска да поеме поста на лидер.
Други претенденти са: Уес Стрийтинг, Анджела Рейнър и Анди Бърнам. Бърнам, популярният кмет на Голям Манчестър, не е депутат. Стрийтинг ръководи Министерството на здравеопазването, но се оказа неефективен и е тясно свързан с Манделсън. Рейнър беше принудена да подаде оставка като вицепремиер през м.г. поради данъчен скандал (делото все още е в съда). Нейният произход също е сериозен проблем. Рейнър е смятана за "работническа класа" и "твърде обикновена".
Втората причина Стармър да запази поста си е свързана с политическите инстинкти на лейбъристите. За разлика от консерваторите, те не харесват цареубийствата. Лейбъристката партия е по-лоялна към ръководството и каузата на формацията дори когато и двете са обречени на провал пред избирателите. Само четирима души са довели лейбъристите до победа на изборите, а Стармър е един от тях. Това му дава огромен политически капитал преди следващите общи избори.
До изборите през 2029 г. лейбъристите вероятно ще простят на Стармър, ако не се появи ясен наследник и икономиката продължи да расте (ще се върнем към това по-късно). Въпреки изключително ниските рейтинги на лейбъристите в социологическите проучвания, следващите избори са все още далеч и поведението на избирателите може да бъде доста различно.
Reform UK наистина води в анкетите, но популярността й е достигнала своя връх и се движи около 28 процента. Това обаче не е достатъчно, за да спечели избори в британската избирателна система. Reform UK би се нуждаела от срив на гласовете на консерваторите, рекордно ниска избирателна активност, значително разделяне на гласовете или комбинация от тези условия. Партията също така ще трябва да защити своите победи в местните съвети, да обясни противоречивите си предизборни обещания и да изгради професионална избирателна машина.
Вместо това Reform UK продължава да се сблъсква със скандали. Освен това не е ясно дали партията може да оцелее без Фараж. Консерваторите не са напълно мъртви и дори започват да показват признаци на живот. Техните избиратели до голяма степен си стоят вкъщи от 2024 г. Типичната избирателна активност на общите избори е около 66%, докато на местните и частичните избори, спечелени от Reform UK, тя е била между 20 и 30 процента. Тактическото гласуване вероятно ще играе значителна роля заедно с неформалните споразумения между партиите. Всичко това дава на лейбъристите по-силна избирателна позиция, отколкото изглежда.
Третата причина Стармър да остане на поста е нещо, което никой не казва на глас. Въпреки че британската икономика изглежда мудна и невпечатляваща, тя е в относително добро състояние. Освен това се прогнозира бум за икономиката на Обединеното кралство.
Средно британците спестяват около 10% от доходите си, в сравнение с 3% през 2021 г. Това ниво рядко се наблюдава извън рецесиите. Лихвените проценти падат и се очаква инфлацията да падне рязко под 2% през следващите месеци. Освен това публичният дълг и задлъжнялостта на домакинствата в Обединеното кралство са по-ниски, отколкото в повечето развити страни. Според ONS (Служба за национална статистика) публичните и частните инвестиции нарастват постоянно, а сметките за енергия се очаква да намалеят през април.
Всичко това са традиционните признаци на здравословен БВП и дългоочакван потребителски бум в Обединеното кралство. Отстраняването на Стармър би било отвличащ фактор за лейбъристите, които биха искали да си припишат заслугите за вдигането на икономиката на страната.
Има и друга важна причина да се смята, че британците може да простят на Стармър и тя е свързана с конфликта в Украйна.
Според анкета на More in Common сметките за енергия са основният фактор, който избирателите ще вземат предвид, когато решават дали да преизберат лейбъристите. Високите сметки за ток във Великобритания се обясняват с факта, че цените се определят въз основа на газа, а Великобритания е непропорционално зависима от газови електроцентрали. Краят на военните действия ще доведе до облекчаване на санкциите и значителен спад в световните цени на енергията, което ще стимулира британската икономика.
Ако икономиката расте, както се очаква, Стармър ще може да се задържи в парламента. Ако избирателите се чувстват добре и икономически уверени за първи път от финансовата криза през 2008 г., разклащането на лодката през 2029 г. би било глупаво. Смяна на ръководството би имала смисъл само ако Стармър реши, че му е писнало (тогава ще е почти на 70 години).
Оцеляването струва скъпо на Стармър политически. Сега той се е превърнал в заложник на лявото крило на своята партия, което се е опитвал да укроти след катастрофалното ръководство на Джереми Корбин. Левицата на лейбъристите ще иска да използва влиянието и огромното си парламентарно мнозинство, за да настоява за прогресивна социална промяна. Стармър ще бъде принуден да отстъпи, когато започне да се изправя пред реалността на световната сцена.


* Подзаглавието е на редакцията

** Джеймс Пиърс е специалист по история на руската култура от Великобритания