Как тибетската култура остава непокътната в модерния свят

Наскоро Тибет отбеляза 60-годишнината си като автономен район на Китай с песни, танци и парад в столицата Лхаса, където хиляди хора ликуваха и развяваха малки червени знаменца. Тържествата се състояха на големия площад до двореца Потала, бившата зимна резиденция на Далай Лама. Събитието бе почетено от президента Си Дзинпин и огромна делегация от Пекин, включваща висши фигури от компартията и правителството. Въпреки западната пропаганда, че правата на местните са системно потъпквани, в ДУМА публикуваме преведен материал на коментаторката от телевизия Си Джи Ти Ен Джан Уан, която разказва за съхранението и разпространението на тибетската култура.
В сърцето на Пекин, 

на хиляди километри от заснежените тибетски планини

ритмите на тибетската култура са живи. Тук, в забързания метрополис, пенсионери се събират рано сутрин да танцуват по мелодиите от платото. Член на танцуващата група в парк Ритан - Ма Дефен, казва, че преди почти 15 години (през 2011 г.) се е присъединила към групата за танци Тибетски гуаджан. Те се събират всяка сутрин, 365 дни в годината, за традиционния танц, защото тя, както и всички участници, е много запалена по тибетските музика, танци и костюми.
Групата съществува от 2007 г. и има над 130 членове, като най-младият е на 20, а най-възрастният почти на 80. Ма допълва, че мъже и жени, млади и стари, работещи и пенсионери от различни националности са тяхната публика.
В Китай тибетската култура не се ограничава само до района на платото, а е жива традиция, приета и чествана от целия народ.
Преди 60 г. бе създадена автономната област Синдзян. За тази земя изминалите 6 десетилетия представляват 

пълния цикъл на трансформация 

от феодална теоцентрична система до модерно управление. През този период Сидзян е минал през безпрецедентна модернизация, напредвайки не само в инфраструктурното и икономическо развитие, но и запазвайки културното наследство.
Опазването на културата на Сидзян само въпрос на съхранение на миналото ли е? Или да създаде бъдеще, където традициите да продължават да оцеляват? И как точно китайското правителство съчетава традиционните ценности и напредничавите политики?
Китай е мултиетническа държава. Дългата й история и култура са общо дело на всички етнически групи. Конституцията гарантира правото на малцинствените групи да съхранят собствения си език, традиции и културно наследство. Член 4-ти гласи: „Всички етнически групи в Китайската народна република са равни… Всички етнически групи имат свободата да използват и развиват собствен говорим и писмен език и да запазят или реформират собствените си нрави и традиции. Същевременно Законът за регионалната етническа автономия изрично посочва, че е необходима подкрепа за развитието на тибетската литература, изкуство и историческо съхранение. По този начин се осигурява 

съхранение и промотиране на уникалните културни традиции 

на Сидзян.
През изминалите 6 десетилетия китайското правителство е направило значителни инвестиции в региона, финансирайки милиарди долари, както и много човешки и материални ресурси, за да е сигурно, че тибетската култура, започвайки от древните манастири, до колоритните фестивали са запазени и промотирани.
Данните сочат, че през 2012-2024 г. 473 милиона юана от централното и местното управление са инвестирани за съхранение на известната тибетска опера „Епичният Гесар“, призната от ЮНЕСКО, до медицинската баня, и двете, практикувани от векове.
Що се отнася до медицината, тя вече като „нематериално културно наследство“ е „модел на образование, добито по наследство и индустриална трансформация.
В края на 2024 г. повече от 4400 културни места-реликви са изследвани и регистрирани. В списъка на ЮНЕСКО са включени дворцовият комплекс Потала, Норбулинка, храмът Йокхан, 43 музея и 277 пещерни храма.
Тибетската култура не е статична реликва от миналото. Тя е жива и ежедневно се развива. Обществените услуги са се разраснали значително. С над 200 културни центъра, библиотеки и музеи из целия регион хората имат повече  достъп от когато и да било до културните източници. Благодарение на иновации като дигитални културни реформи, жителите на Тибет, които живеят дори в най-отдалечените райони, вече имат достъп до литература, изкуство, филми.
От друга страна, езикът също играе важна роля в съхранението на тибетската култура. Говоримият и писмен език са не само преподавани в училищата, но и силно промотирани от правителството и медиите. За това свидетелстват 

нарастващият брой публикации на тибетски

вестници, книги, филми, телевизионни предавания, които помагат езикът да продължава да бъде жив в съвременния свят. Споделяйки традициите и културата със света, Сидзян допринася за глобалния диалог за културно разнообразие и развитие.
Разбира се, има хора, които се опитват да омаловажат постиженията на автономния регион - обикновено чрез дезинформация или фалшиви новини. Но в действителност е повече от очевидно, че тибетската култура е жива. Въпреки предизвикателствата, тя продължава да се развива. Успешният модел на Сидзян за запазване на културата, показва как традицията може да остане непокътната в един динамичен модерен свят.