Какво не му харесват на МНС?

Руският президент Владимир Путин миналата седмица издаде указ с отказ за ратификация на Римския статут, станал основа за създаването на Международния наказателен съд (МНС) в Хага. На 13 септември 2000 г. Москва слага подписа си под Римския договор, но и до днес той не е ратифициран.
Този ход е продиктуван от националните интереси на страната, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той оспори заключенията на съда, които определят събитията в Крим от 2014 г. като въоръжен конфликт.
Руското Министерство на външните работи заяви, че съдът така и не успя да оправдае възлаганите му надежди и "не стана независим, авторитетен орган на международното правосъдие". Ведомството отбеляза, че през 14-те години на своето съществуване съдът, в който са инвестирани над един милиард евро, е издал общо четири присъди. В изявлението си изтъкнаха също "неефективната и едностранчива работа на съда в разглежданите от него дела".
Според Москва показателно за работата на съда е отношението му към събитията от август 2008 г., когато Русия и Грузия водиха кратка война. Тя обвинява МНС, че се е фокусирал основно върху предполагаемите престъпления, извършени от южноосетинските милиции и руските военни в Грузия, а е премълчал престъпленията, извършени от грузинските военни, посочва Франс прес.
В края на януари тази година МНС обяви, че започва разследване на руско-грузинската война от 2008 г. Съдът разследва и Майдана и конфликта в Източна Украйна, за който Москва е обвинявана, че подкрепя проруските сепаратисти. МНС публикува изявление, че смята Русия и Украйна за замесени във въоръжен конфликт и Крим за окупирана територия.

Как работи?

На 18 юли 1998 г., когато представителите на 120 държави заявяват в Рим своята готовност за учредяването на постоянен международен съд, тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан изрази своя възторг, говорейки за съда като за "подарък на надеждата".
Съдът се занимава с разследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, но само ако са настъпили след 2002 година. МНС може да бъде сезиран за престъпления на територии или с участието на граждани на страни, които са ратифицирали Римския статут. В момента 124 страни са го ратифицирали.
Съставът на съда е от 18 съдии, избрани от Генерална асамблея на държавите членки за период от 9 години. Персоналът на съда се състои от 800 души, разположени в сто страни. Шест са официалните му езици - английски, френски, арабски, китайски, руски и испански, но на практика се използват само английският и френският. Основната сграда на съда се намира в Хага. Има шест местни служби. Всички са в Африка - две в Конго, останалите в Уганда, ЦАР, Кения и Кот д'Ивоар.
Основният принцип на МНС е, че той допълва националните юрисдикции, което означава, че съдът може да упражнява компетенциите си само когато държавите не са поискали или не са могли да преследват извършителите на престъпленията.
Международният наказателен съд се различава от Международния съд на ООН (на справедливостта) в някои много важни отношения. Първият не е част от подчинените на ООН органи, въпреки че поддържа доста тесни отношения с Обединените нации. На второ място, наказателният съд разглежда казуси, засягащи индивидуални престъпления, докато Съдът на ООН поема разрешаването на правни спорове между отделни държави.

Какви са основните жалби?

Съдът прие активното разглеждане на случаи, свързани с Африка - военни престъпления в Централноафриканската република (ЦАР), Уганда, Конго, Кения, Кот д'Ивоар, Мали, Либия и Судан.
Грузия в момента е единствената европейска страна, събития в която са разследвани от МНС. Случаят е свързан с петдневната война между Русия и Грузия през 2008 г. И както заявиха от Кремъл, съдът не взема предвид позицията на Москва.
Сега е налице и предварително разследване във връзка със събитията в Украйна. Той се запознава също така с конфликтите в Афганистан, Ирак, Бурунди, Колумбия, Нигерия, Габон и Палестина.
От създаването си преди 14 г. досега МНС e разгледал 23 случая на престъпления, попадащи в компетентностите му. По тези случаи са произнесени четири присъди, от които една оправдателна и три осъдителни. Първият процес на МНС е този на Томас Лубанга от Конго за военни престъпления от 26 януари 2009 г. На 14 март 2012 г. той е признат за виновен, така съдът изказва първото си съдебно решение.

Русия не е единствена

Русия не е първата страна, подписала, но впоследствие оттеглила подписа си от Римския статут. Освен това на практика отказът на Москва от МНС не променя досегашните й отношения със съда.
В рамките на две години след началото на неговата работа подписа си оттеглиха и САЩ. Освен това американското правителство прие специален закон, който позволява спецслужбите му да провеждат силови операции за освобождаване на американски граждани, задържани по заповед, издадена от Международния наказателен съд. Също така властите се договориха с няколко други страни да не екстрадират свои граждани по заповед на съда. Тези свои действия Вашингтон аргументира с желанието си да предпази от наказателно преследване свои военнослужещи в горещи точки в света.
Израел подписва договора през декември 2000 г., но гласува против статута на МНС и не ратифицира конвенцията.
Китай се противопостави на съда с аргумента, че той подкопава суверенитета на националните държави, като престъпва правомощията на съдебната система на една нация.
Судан е подписал Римския статут на 8 септември 2000 г., но на 14 юли 2008 г. президентът Омар Башир е обвинен в престъпление срещу човечеството и във военни престъпления. На 26 август 2008 г. Судан не ратифицира договора и изразява своето оттегляне от МНС.
Общо над 40 страни от 193 членки на ООН не са подписали Римския статут, около 30 държави са го подписали, но не са го ратифицирали.
През октомври властите на ЮАР съобщиха, че се оттеглят от МНС. Решението им се дължи на факта, че "ангажиментите по мирно разрешаване на конфликти в пъти не са съвместими с тълкуванията на МНС".
Преди това Южна Африка се отказа да арестува по искане на съда суданския президент Омар Башир, когато бе на посещение в страната. Нещо повече, издирваният за военни престъпления Башир бе радушно приет от южноафриканските власти.
През ноември намерението си да се оттегли от съда обяви и Гамбия. Тя обвини МНС в пристрастие спрямо африканските държави и отправи призив да се прекрати преследването на политически лидери на Африканския съюз, който обединява 54 страни на Черния континент. Бурунди също поиска да се оттегли от МНС.
Трибуналът от своя страна отрича да е предубеден, позовавайки се на факта, че повечето от разследванията му са започвали по сигнал или на самите държави членки, или на Съвета за сигурност на ООН.
Миналия четвъртък, след решението на Москва, президентът на Филипините Родриго Дутерте определи съда като "безполезен". Дутетрте заяви, че може да последва примера на Русия. Преди месец главният прокурор на МНС отправи предупреждение към Дутерте по повод агресивната му политика срещу разпространението и използването на наркотици, взела многобройни жертви от август насам. Филипините са ратифицирали Римския статут през 2011 г. и евентуалното им напускане би представлявало прецедент, който може сериозно да разклати юрисдикцията на съда, коментират световните агенции.
 

Сградата на съда в Хага. Дори експерти са на мнение, че институцията е безполезна