Какво не прозря Христо Ботев?

А то има ли нещо от българската национална съдба и манталитет, душевност и характер, настояще и бъдащност, което Ботев да не е промислил и провидял в гениалната си поезия ("Живей овцата и от народът мой по-честито!") и публицистика ("Беззащитен и полуубиен народ")? Кой друг от големите ни възрожденски умове можа да направи по-точна и безпогрешна дисекция на българската участ в годините на безпросветното тиранство ("робски страдалчески живот")? Кой освен Ботев можа да види колко страшна е тази неволя на народа ни ("роб на турците, роб на металът...")? Кой като него съзря най-голямата опасност, ако продължи петвековното ни търпило ("да изгубиме и името си, и народността си от лицето на земната кора")? Кой като Ботев позна, че за "империята на османлиите" няма повече живот, независимо от "дервишките баяния на нейните мандарини"?
Нещо повече - именно Ботев предрече, че "османското царство" не може да се преобрази в "азиатска Белгия". Това е факт, особено злободневен днес, когато в южната ни съседка се събуждат "османските сантименти" по излъсканото "величие" на мъртвата империя. Когато отново се реанимират мегаломански амбиции и стремежи за възстановяване на бившия Дунавски вилает и овладяване на някогашното "геополитическо пространство".
Именно заради прокарването на тези "идеи" политически стратези на южната ни съседка залагат на икономическата експанзия у нас. Техни емисари  продължават да обикалят из Родопите със задачата да върнат на българите мюсюлмани техния...турски корен. Да ни "приобщят" отново към моралните "ценности" на някогашната османска империя чрез турските телевизионни "сапунки", скалъпени по тертипа на най-пошлите филмови сериали.
А иначе Ботев не е могъл да прозре как ще мутира днес бившата империя. И това е съвсем обяснимо. Но 135 години след трагичната гибел на Войводата на връх Околчица си струва да четем и препрочитаме неговите гениални прозрения и провидения, за да си сверяваме часовника с времето. Особено ако то продължи да ни изпреварва.