Какво, още ли не вярвате, че това е краят?

Михаил Велер

Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме - можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие. В подсъзнанието ни обаче тя съществува натрапчиво като благополучен алтернативен свят - даващ вяра и надежда, че хубавият живот е реален, че има към какво да се стреми човек.
Това е светът на белите християни, с тях имаме една и съща представа за живота и човешките отношения. Един е и нашият Бог. Ние сме единно културно-идеологическо пространство.
А противоречията са, защото европейските страни са воювали много повече помежду си, отколкото Русия с която и да било от тях. Днес обаче става дума за НАШИЯ общ свят.
Оптимистите смятат, че старицата Европа ще се прокашля и търпеливо ще понесе случващото се - в края на краищата бежанците не са чак толкова много за 500-милионното процъфтяващо европейско население. И да: не е проблем да изхрани сегашното количество пристигащи на Стария континент. Това е погледът на честния или злонамерен идиот.
Мигрантите представляват нахлуването на армията, нейният авангард. Те идват тук не за да се претопят - в никакъв случай! Идват, за да претопят Европа. Стомашният сок вече е впръскан в обреченото тяло.
Последният етап от залеза на Европа се случва именно сега - пред очите ни. А социалните процеси се развиват експоненциално. Пикът на процъфтяването на цивилизацията отминава с удивителна скорост и бива заменен с нейния крах - историците знаят това.
Причината не е в мигрантите. Причината е в гнилия мозък на Европа.
За да разберем какво става, е необходимо да погледнем неотдавнашните предпоставки. А това е културната революция на битничеството, 50-те години в САЩ. Група хомосексуалисти и наркомани с асоциални възгледи и творчески наклонности формират етиката и естетиката на контракултурата. Три култови фигури - Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Джак Керуак. Разюздан секс, мръсотия, вулгарни фантазии, долнопробни лузъри безделници; и "да бъде проклето това общество, в което съм тъй нещастен". В онова общество са налице всички възможности за процъфтяване. Но тези млади хора с болна психика и изкривени мозъци виждат единствения начин за себеутвърждаване в това да прехвърлят "тегобите" си на другите и да обвиняват света за своята душевна непълноценност.

Ние ще променим обществото ви - ще го разрушим

Великата революция на хипитата от 1968 г. в САЩ и Франция канонизира контракултурата. Долу буржоазната култура! Тоест: долу кариерата и изобщо честната работа; долу патриотизма (войната във Виетнам е преляла чашата), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, долу богатите кръвопийци и социалното неравенство. И главното - НЕ на на всички забрани, човек може да прави всичко, което му хрумне и му доставя удоволствие. Да живее братството и щастието.
Тук не е мястото да се прави характеристика на Франкфуртската философска школа и да се излагат възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите й стълбове. Ако сумираме крайния резултат: за десетилетия неуморна дейност на видните мислители академичната общност и западната младеж са проникнати от левите социалистически убеждения на "неореволюционизма".
Разрушаването на буржоазната държава с нейните институции и нравственост е философски обосновано и морално приветствано. А движеща сила на революцията стават напредничавата младеж и маргиналите. Ние ще сложим край на буржоазната експлоатация на човек от човека и ще създадем справедлива братска общност от свободни хора. Моралът на бащите е лицемерен, културата им е самодоволна, техните закони задушават човека - а над всичко стои обусловеното от природните закони право на удоволствие. Именно в удоволствието са и щастието, и смисълът на историята.
През 1971 г. излиза епохалната книга на библията на политическата философия "Теория на справедливостта" на Джон Ролс. Следствие на този многостранен труд е практическото внедряване в умовете и в практиката на втората част на принципа на справедливостта по Ролс. А именно: преразпределението на ценностите в държавата трябва да бъде в полза на бедните чрез отчуждаване на имуществото на богатите. Грубо казано - от всекиго според способностите, всекиму според потребностите.
Е, в реални и разумни граници.
Разбирате, нали: социалните отношения трябва да бъдат като в семейството, където силният и богатият се грижи за слабите и децата, които не работят, или за болните си братя и така нататък... Без да иска отплата - заради любовта и човечността. Така западните интелектуалци зауважаваха себе си, задето "разбират и приемат тези възгледи".
Всички видове лешояди и паразити вият от щастие. Задоволяването на техните потребности за сметка на работягите не само че получава силата на закон, но и силата на морална максима! Защо им е, по дяволите, да работят? Принудителният труд е подла отживелица от тоталитаризма. Ти бачкаш! Ами плащай си данъците, боклук такъв! А аз заслужавам помощи.
Теорията на справедливостта на Ролс не желае да отчита психологията на личността и социалната психология като цяло - също. Блажената маниловщина се оказва изпълнима в епохата на изключително ефективното производство и свръхпроизводство.
Работягите са бесни заради необходимостта да издържат наглите паразити. Обяснява им се обаче, че това е закон, че са длъжни да бъдат по-добри и човечни; засрамете се, господа труженици! Та нали тези, които смучат соковете ви, са ваши братя!?
И ето че през 1969-а, в разгара на расовите и младежки вълнения и културно-морално-идеологическата революция на Запада, нюйоркските хомосексуалисти се сбиват в своя бар с полицаите. И много бързо се самоопределят като маргинали, угнетени, малцинство, на принципа на сексуалната си ориентация. Тоест: обект на съчувствие за хората с прогресивни убеждения. Да се борим за равенство!

Движението на хомосексуалистите

подето като борба на едно угнетено малцинство за своите права, напълно се вписва в контракултурата, в антибуржоазния контраморал, в борбата за правото на личността да консумира удоволствията - като принцип на справедливостта.
За апологетите на "новото мислене" отношението към хомосексуалистите се превръща в лакмус: ти за свободата на човека ли си, или не?!

Агресивният феминизъм

се бори срещу всякаква форма на дискриминация на жените. Пропагандира се образът на самостоятелната жена, която ражда едно дете около четиридесетте си години. Движението "чайлдфри" налага модела на пълноценен живот изобщо без деца. Бракът вече въобще не е задължителен, тази буржоазна клетка за свободните хора! Нравствено е всеки да живее с когото си иска, когато иска.
Държавата фактически поощрява материално разпада на семейството. И въобще - животът става по-богат и по-лесен, удоволствията са повече, желанието да поживееш и за себе си - също.
Раждаемостта пада рязко! Европейските народи вече не се възпроизвеждат - числеността им намалява. ЗАПОЧВА УМИРАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените не искат да раждат.
УМИРАЩАТА КУЛТУРА. Ето до какво се докарахме. С всичките тези равенства, свободи, ценности и принципи. С всичките тези видове равенства!

Започва политическото покаяние

Различните, малцинствата, слабите, бедните и угнетените по право получават братската помощ и любовта на силните и особено на тези, които по-рано са ги потискали. Довчерашните колонизатори започват да се опитват да направят колкото се може повече добрини за бившите колонизирани. Започват да ги приобщават към себе си, да ги заселват, да им дават гражданство.
"Мултикултурализмът" и "ксенофобията" са изобретение на неграмотни идиоти, напомпани с добри намерения. Грешчиците тук са две. Първата е показана най-обстойно в книгата на Ричард Лин "Еволюция. Раса. Интелект". Тя е претъпкана с ужасяващи статистически таблици. В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест на белия човек, за 100 - тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка - 70. На арабите и на негрите от САЩ - 85.
Цифрите са усреднени. След такава книга авторът би трябвало да бъде съден за "фашизъм, расизъм и ксенофобия". Проблемът обаче не е в това. Проблемът е другаде. А именно в това, че тези многобройни статистически изчисления не са опровергавани никога, никъде и от никого. Те не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, също е фашист! Но самите данни си остават неопровергани.
Забележете, авторът принадлежи към бялата раса. Според неговите данни китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са. Според "теорията на справедливостта" по-умните трябва да дават на по-малко умните. Винаги.
За трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства, за психологията на отношението им към труда - ни остава само да мълчим.
Втората грешчица. В своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решават да идентифицират хората политически коректно - най-вече по гражданство. В държавата всички са равни? Но човекът се идентифицира по цял ред признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страната, в която живее. И "гражданин на Великобритания" е поданство. Гражданството е юридическо понятие. А "англичанин" е принадлежност към народа. Може да имаш и пет гражданства - срещу пари и връзки. Но народът ти е само един.
"Доминантна самоидентификация" - аз съм въвел това понятие. Това е, когато "нашите йоркширкски момчета", взривявайки лондонското метро, не са ваши! Те са били граждани на страната ви. Но преди всичко са мюсюлмани, после пакистанци и чак след това - граждани на Великобритания. Пакистански мюсюлмани взривиха мръсните неверници, сред които живееха. А не беше ли пълна глупост да ги пускат във Великобритания? Глупаците ги бият дори в олтара.
В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие - което е възможно само чрез изграждането на демокрацията.

"Умен, умен, а глупак"

казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия.
Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена. Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло.
Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферното налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече, че в Европа ги канеха.
Демокрацията в Европа започна видимо да гние от момента, когато през 1979 г. унгарската проститутка и порноактриса Чичолина бе избрана със скандално ликуване в италианския парламент с хвалби по адрес на професията й и остана в политиката четвърт век. Мигрантът се качва на главата на своя домакин точно толкова, колкото му се позволява.
През 2002 г. ясно пролича липсата на достойнство у Европа - тогава палестински терористи превзеха храма "Рождество Христово", взимайки монасите за заложници. Преговорите се водиха в продължение на много дни, никой не повдигна темата за кощунството, никой от терористите не пострада - пуснаха ги на свобода и дори ги приютиха в Европа.
Липсата на инстинкт за самосъхранение на Европа пролича, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът им предварително е гарантиран, независимо колко хора биха убили и какви зверства биха извършили.
Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет тържествено обеща, че "терористите няма да успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности". Под "ценности" следваше да се разбира готовността англичаните и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които ги презират и цинично ги използват.
Затова пък мигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности: да не празнуват Рождество, да не консумират алкохол и свинско месо, да не ходят по бански на плаж и да не се пекат на слънце в парковете - при това изискват злобно!
"Мултикултуризмът" и "ксенофобията" са понятия, които по принцип отхвърлят социума като система, както и човека като органична съставна част в единството на социума. Става дума за упорито намерение социумът да се атомизира и раздели, а връзките между хората елейно да се сведат до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит той да бъде заменен с хибрид. Да се създаде някакво същество с глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера.
Социумът обаче е система, състояща се от хора, в която всеки знае какво да очаква от другия; в която правилата са еднакви, традициите и навиците са еднакви.
Възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до определено време?
Повечето мюсюлмани се отнасят напълно сериозно към идеята за бъдещото създаване на световен халифат. Вече в редица европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците мюсюлмани са повече от учениците, принадлежащи към коренното бяло население. Още 10-15 години и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата.

И тогава ще настъпи разплатата!

Ще ви дадат да се разберете за гей парадите, обиждащи религиозните им чувства! Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи! Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, за чайлдфрия и шортите по улиците! Пола до земята, омъжена - мълчиш, докато мъжът не те попита нещо! Ще ви обрежат до един! Ще ви покажат що е то свободен секс, бърз и безопасен! Изборът ще бъде или да ги пребиете с камъни, или да се продадете!
За Аллах няма малцинства и мнозинства - всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега - ще живеем във вашите домове и ще ядем вашия хляб: работете за нас, неверници. Те пътуват из Европа, а след себе си оставят потънали в мръсотия площади и разбити влакове, в които са ги возили безплатно.
Не имигрантите ще довършат Европа. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ я довършват.
Изходът е не само в строгото спазване на мигрантските квоти. Само твърдата интеграция, по-точно асимилация на бежанците ще спаси нашия свят. Със смесица от добродушна глупост и лицемерие европейските политици не желаят да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност.
Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора "фашизъм", значи, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а острите им зъби са все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на антифашизъм. Ако фашизмът се стреми към унищожаването на други народи, то съвременният антифашизъм се стреми към ликвидирането на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи.
Ако фашизмът решава своите задачи с оръжие и кръв, то съвременният антифашизъм (неоантифашизмът) решава своите задачи с ласки и шоколади. Но резултатът е смъртоносен! Като смазва меко, но неумолимо всяка съпротива до степен на унищожаване на каквото и да е инакомислие, неоантифашизмът провежда геноцид над собствения народ - обяснявайки му, че именно в това се състои щастието и свободата му. Народите на Европа изчезват физически - под звуците на химна за свободата и правата на малцинствата.
Създателят на Ордена на йезуитите би умрял от завист. Тоест проблемът не е в силата на имигрантите, а в самовнушеното за безсилието на Европа. Тя има сили, и немалко. Не й достигат дух, воля, страст.
Днешният разпад на морала е идеен разпад на цивилизацията, след който бързо и невъзвратимо следва реален разпад, политико-икономически (това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самоподменят с мигранти - като прощава на чуждите натрапници простащината, агресивността и наглостта, тя унищожава самата себе си.
Самите мигранти по принцип, и в частност мюсюлманските мигранти, изобщо не са виновни за разрушаването на културата, морала, семейството. Нито имат вина за поощряването на социалните паразити или за поставянето на знак за равенство между перверзиите и нормалното, за абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и като общ резултат от всичко това - за физическото измиране на европейците.
Ако някой твърдо е решил да се самоубие, с нищо не можеш да му помогнеш.
Близките години ще покажат окончателния резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята изродена представа за света, наречена "европейски ценности", и ще стане ислямска - или все пак ще намери у себе си сили да отхвърли цялото това зловещо бълнуване.
А засега мюсюлманските "бежанци" нахлуват, за да я довършат.


Мигрантските орди продължават да заливат Европа

След като италианските власти започнаха да затварят т.нар. "гаражни джамии" в страната, мюсюлманите заплашиха, че ще се молят на Аллах пред катедралата "Св. Петър"
Снимки БГНЕС