Какво преживява България - преход или реставрация?

    Преходът е еволюционно преминаване от една в друга фаза в рамките на дадена обществена формация. За преход може да се говори и при мирно преминаване към нова обществена формация, доколкото това е възможно.
    Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения. В случая ме интересува реставрацията в обществото. Това е преминаване от една в друга, съществувала по-рано, обществена формация. Връщане към добре познато минало, запазило старите си основни, евентуално леко осъвременени характеристики.
    У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв

преход, който дори бил вече завършил

Този процес нито е преход, нито е завършен. Наистина, има промяна към нещо различно от познатото ни до края на 1989 г. Ако беше ново, щеше да е правилно да говорим за преход. То обаче е съществувало до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните реалности.
Тази обществена система наричам капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, а се заменя неправилно с пазарно стопанство, развити пазарни икономики, трансформация и т.н. То не е ползвано и от Адам Смит преди повече от 300 години. Много по-често го срещаме у Карл Маркс и други изследователи след него. Освен това в наше време има различни видове капитализъм: континентален европейски, американски, японски, скандинавски, латиноамерикански, африкански, руски, китайски, индийски. Можем да говорим и за примитивен балкански капитализъм. Между тях има съществени различия.
Няма монолитна световна обществена система. Общото е в доминацията на частната собственост и произтичащите от нея разпределителни отношения. Различията са във второстепенните характеристики. Понятието реставрация е наситено с негативни асоциации от векове. Не всяка реставрация обаче е такава. Може да има реставрации и на междувременно ликвидирани по-справедливи предишни обществени системи, които са полезни за обществото и желани от хората. Настоящата не е такава.

Какъв е капитализмът по света

в Европа и в България? Средното и особено възрастното поколение у нас го знаят от прочетеното, от чутото и дори от собствен опит. Известни са големите икономически и научно-технически постижения в най-напредналите капиталистически страни, които са свързани с обществената система, но имат и относително автономен характер, а също и подобреното качество на живота в най-развитите страни. Съвременниците обаче знаят и много други неща за тази система: за редуващите се от векове циклични икономически кризи с опустошителни последствия, стоварвани главно върху трудовите хора; за още по-опустошителните войни между капиталистическите страни; за огромното богатство на единия полюс и оскотяващата мизерия на другия в резултат на несправедливо разпределение на благата; за подчиняването на здравето и живота на хората на изискванията на капиталовите пазари и рейтинговите агенции; за сегашните социални вълнения в Гърция, Португалия, Испания, Италия и много други страни; за трагедиите в Африка, Латинска Америка, Южна Азия и други региони; за многобройните бунтове, въстания и революции на потиснатите и онеправданите по света през последните векове; за ПРОТЕСТИРАЩИЯ, обявен от сп. "Тайм" за човек на 2012 година; за второто диво първоначално натрупване на капитали у нас в рамките на едно столетие; за престъпната приватизация и продажбата на почти всички търговски банки на чужди капитали; за чудовищните условия на концесионни договори с чуждестранни компании; за господството на фанатичния пазарен фундаментализъм; за мизерния живот на пенсионерите; за престъпността, корупцията и мафиотизацията; за излъганите надежди и крещящата несправедливост у нас и т.н. Списъкът от злокобни характеристики на тази жестока система е безкраен.
Странно защо стотици милиони хора се бунтуват срещу тази система от векове, ако е вярно писаното наскоро в един електронен вестник от български автор от Института за радикален капитализъм, че "сега има мракобесна атака срещу свободата (т.е. срещу капитализма - бележката моя)...; че капитализмът се нуждае от морална защита, защото по природа е морален и благороден...; че принципът на търговията е единственият рационален етичен принцип на всички човешки взаимоотношения... и че това е принцип на справедливостта...; че при капитализма няма конфликт на интереси...; че

равните хора не са свободни, а свободните не са равни...

че основният и най-важен политически въпрос на България сега е: капитализмът срещу социализма или свободата срещу робството...; че възрастните, бедните, мързеливите и неграмотните искат времето да спре...; че краен левичар като Барак Обама е победил в президентските избори в родината на капитализма...". И какъв ужас - сега американският народ го преизбра, без да се съобразява с отчаяния повик на нашия автор!
Чудя се, в кой свят живее този човек и наистина ли вярва в това, което пише! Толкова ли подценява историческата памет и интелектуалното ниво на народите, а и на нашите читатели! И ПРОТЕСТИРАЩИЯТ толкова ли е невежа и неблагодарник, че да се опълчва срещу своите щедри благодетели и против този идеален справедлив и високо морален свят!
    Най-важните черти на нашето реставрирано общество са:
- Доминираща частна собственост на мястото на предишната тотална държавна собственост. Промяната в икономическите отношения е най-важният признак за фундаментална промяна в обществената система. Това беше постигнато чрез мащабна приватизация и реституция. Преходът от централно планирано към пазарно стопанство е само един от елементите на промяната. Това е промяна в инструментите за въздействие върху поведението на стопанските субекти - по-рано чрез административни актове на централната власт, а сега с икономически пазарни инструменти и с държавни регулации в някои области. Командни методи на икономическо управление има и при капитализма, например по време на война и следвоенно възстановяване - САЩ, Германия, Япония и други страни. Ограничено пазарно стопанство имаше и при авторитарния социализъм.
- Реституция на недвижимата собственост на бившите собственици: земя, гори, индустриални и други стопански съоръжения и сгради, жилища. Те се превърнаха в източник на рентиерски доходи чрез отдаване под наем или аренда, за разлика от печалбата като предприемачески доход. Предприемаческият доход е по-полезен от икономическа и по-приемлив от морална гледна точка, защото е резултат от производството на материални и духовни блага, осигурява заетост и доходи на милиони хора.
- Ликвидиране на земеделските кооперации и възстановяване на дребните земеделски и едри латифундийски стопанства. По ред причини рязко спадна привлекателността на притежаването на земя и упражняването на земеделски труд. Милиони декари земя пустеят. Производството на земеделски продукти се срина. От нетен износител на храни България сега внася около 70% от храните, които консумира.
- Възстановяване на веригите от паразитни посредници между производителите (особено на земеделски продукти) и крайните потребители. Посредниците присвояват преобладаващата част от стойността на крайния продукт, оставяйки трохи на производителите.
- Главна цел на стопанската дейност е печалбата. Пътят към печалбата минава през производството на продукти и услуги. Те се произвеждат само ако носят печалба. Печалбата е по-важна от човека с неговите физиологични и духовни потребности. В стремежа към висока печалба се допуска драстично подценяване и ниско заплащане на труда. Както писа на времето Маркс, капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба. Ние го наблюдаваме сега ежедневно.
- Нови разпределителни отношения. За разлика от авторитарния социализъм, сега трудът, капиталът и предприемчивостта официално са признати за нормални източници на доходи. Това е правилно, защото трудът и капиталът са необходими елементи на производствения процес. Липсата на един от тях прави производството невъзможно. По-рано признат творец на блага беше само трудът, а останалото се считаше за експлоатация на труда.
- Расте диференциацията в доходите. Оформени са два социални полюса: 15-20% оскотяващо бедни и други 35-40% бедни, а на другия полюс около 1% много богати и други 8-10% заможни. По средата остава тънка социална прослойка със средни доходи. Нашата полярна социална структура е характерна за Африка, Латинска Америка и Южна Азия.
- Възстановен е политическият плурализъм, типичен за развитите капиталистически страни. В България обаче

присъстват и елементи на открита и прикрита репресия

и различни форми на натиск върху опонентите, присъщи на примитивните капиталистически общества: цензура, сервилност на медиите към властта, авторитаризъм, граничещ с култ към личността, високомерно пренебрежение към други мнения и т.н. Членството ни в ЕС би трябвало да оказва задържащо влияние срещу амбициите за още по-открита политическа бруталност, но и позицията от Брюксел е избирателна. Известен наш историк каза преди време, че у нас няма реставрация, защото "нямало рязане на глави", както било в Европа през Средновековието. Рязането на глави обаче не е най-същественият признак за реставрация, още по-малко в ХХI век, когато то е невъзможно и ненужно. Сега има много по-рафинирани начини за потискане, унизяване и елиминиране на политическия опонент.
- Платено здравеопазване, образование, култура и други насъщни духовни дейности. Комерсиализацията на някои социални и културни услуги дори съперничи с комерсиализацията на стопанските дейности. Работата на болниците се оценява по финансовите им баланси, а не по лечебната им дейност. Същото е в образованието, фундаменталната наука, културата.
- Опитите за възстановяване на монархията се основаваха на широко разпространени у нас илюзии в началото на 1990-те години, че само тя може да разреши тежките ни проблеми. Илюзиите се изпариха след четиригодишното присъствие на Симеон Сакскобургготски като министър-председател, управленската му некомпетентност и алчността му в присвояване на имоти.
Изводът е очевиден: през последните 23 години в България протича реставрация на примитивен балкански капитализъм. Предстои ни още дълъг път дори към съвременния цивилизован капитализъм.