Какво се случи с „братството“ за четири години?

Татяна КРИВИШИН и Анастасия ЗАЗУЛЯК,
"Украинска правда"

Полша беше една от първите страни, които отвориха границата си за милиони украински бежанци след 24 февруари 2022 г. Първите месеци на конфликта бяха време на безпрецедентна солидарност - получихме военна, хуманитарна и медицинска помощ от нашия съсед.
Според полския социологически център CBOS през април 2022 г. 94% от поляците подкрепиха приемането на украински бежанци в страната си. Това беше най-високата цифра в историята на центъра.
През 2026 г. да се говори за подобни „силни отношения“ със съседите става все по-трудно. Подкрепата на държавно ниво остава, но се разпалват и противоречия. Например лозунгът на традиционния националистически марш във Варшава, насрочен за ноември тази година, е „Полякът е господар в Полша“.
Украинските бежанци са само един от проблемите, подхранващи недоволството. В действителност има много по-дълбоки причини за влошаващите се отношения. Полският социолог и председател на борда на изследователската компания ARC Rynek i Opinia Лукаш Мазуркевич обяснява, че от 2022 г. насам Украйна доминира полското информационно пространство. Докато поляците преди това са били сравнително незаинтересовани от това как живеят украинците, с началото на въоръжения конфликт те започнали да изучават страната ни.
„За поляците беше откровение, че Украйна е не само държава, която успешно сдържа руската агресия, но и напориста (уверена - "Украинска правда") структура със собствена гледна точка, способна да защитава своите мисли и позиции. Поляците приемат Украйна сериозно, но това има своите плюсове и минуси. Плюсът е признаването на статута на Украйна като сериозен играч, докато другата страна на монетата е, че Украйна е конкурент“, каза Мазуркевич.
Полският социолог цитира поне четири причини, поради които отношенията на неговата нация с украинците са се влошили драстично.

Как се е променяло отношението на поляците към украинците

Социологическият център CBOS изследва обществените настроения на Полша към други нации от 90-те години на миналия век. Техните проучвания показват, че през 1994 г. враждебността на поляците към украинците е била най-висока: 66% от анкетираните са имали негативно отношение към нашето общество. Междувременно само 9% са изразили съчувствие.
Социологът Мазуркевич отдава резките промени в настроенията на събитията, развиващи се в Украйна. Ръстът през 2004 г. може да се дължи на Оранжевата революция - събития, които предизвикват емпатия и състрадание към украинците у поляците, веднага оказват положително влияние върху анкетите.
Съвместните проекти също са важни, като например съвместно организираното футболно първенство Евро 2012. Тази година 32% от поляците са имали положително мнение за украинците - една от най-високите цифри от 1993 г. насам.
През 2022 г. избухването на въоръжения конфликт е предизвикало много силни емоции. Съчувствието и желанието да се помогне на Украйна са преобладавали сред полското население. С течение на времето нивото на негативни нагласи само е нараствало. Според социолога поляците са уморени от постоянните разговори за конфликта в медиите, така че тези чувства са пряко свързани с Украйна.
Напрежението нараства, но личните контакти между украинци и поляци стават все по-близки. Проучване на CBOS показва, че през 2026 г. 55% от поляците общуват с украинци, включително познати, колеги, приятели, съседи или членове на семейството.

ЧЕТИРИ ТЕМИ, КОИТО ИЗОСТРЯТ ОТНОШЕНИЯТА

Бежанци и скандали, включващи украинци

Скандални новини, включващи украинци в Полша, редовно се появяват в медиите. Например инцидентът с украинския блогър Андрий Гавриливи, който въпреки забраната е карал спортна кола до езерото Морское око. Веднага след тази история се появи друга: 57-годишен украинец е хванал сом в столичното езеро, което много поляци са смятали за истинска местна легенда, така че общественото възмущение бушуваше дълго време.
Социологът Мазуркевич нарича подобни новини „пяна на водата“, тъй като скандалните инциденти се появяват в медиите, но и изчезват, така че разчитането на временното възмущение на поляците заради конкретна история не си струва. Тези инциденти не формират пълна картина на отношенията.
Факт е, че за сегашното поколение поляци присъствието на мигранти в страната им е необичайно и това се отнася не само за украинците. Векове наред Полша е била многонационална държава, обяснява социологът. Хората, които са били свидетели на тези времена, обаче вече са мъртви.
„Хората, които участват активно в полския живот днес, са родени и израснали след Втората световна война, когато вече бяхме станали моноетническа страна с толкова малко други националности“, казва Мазуркевич.
В момента в Полша живеят приблизително 1,5 милиона украинци. Тази цифра варира: някои напускат, други се връщат, а трети се местят в други страни.
Според социолога основният въпрос, който поляците често задават на властите в публичните дискусии, е: има ли страната политика спрямо мигрантите и каква трябва да изглежда тя? Това в момента тревожи поляците, а не някаква конкретна враждебност към украинския народ.
Има обаче и друга страна на монетата. На този фон обидите, заплахите и физическите нападения срещу украинци зачестиха в Полша.
Сред жертвите има деца, а украинският език често е бил претекст за агресия.

Присъединяването на Украйна към ЕС

Приблизително 40% от анкетираните полски граждани не подкрепят членството на Украйна в Европейския съюз, отбеляза Мазуркевич. Нараства обаче и процентът на тези, които не са решили и не са сигурни коя страна да изберат.
През последните четири години се наблюдава ясен спад в подкрепата за присъединяване към ЕС: през 2022 г. 60% от поляците са искали Украйна да се присъедини възможно най-скоро, докато през 2026 г. само 9%.
Социологът обяснява, че причината за тази бърза промяна е проста: поляците изведнъж осъзнават, че Украйна има мощна икономика, произвежда много храна и има развита бизнес общност.
Повратният момент настъпва през ноември 2023 г., когато възниква конфликт в сектора на товарните превози. Полските превозвачи блокират движението на три гранични пункта, настоявайки за възстановяване на системата за разрешителни за украинските камиони, която ЕС премахна след избухването на пълномащабна война. Успоредно с тези събития се разгръщаше и селскостопански конфликт: полските фермери протестираха на границата срещу решението на Европейската комисия да удължи търговските преференции за Украйна с още една година. Те се противопоставиха на безмитния внос на украински селскостопански продукти, по-специално зърно и царевица.
Социологът отбеляза, че селскостопанският сектор представлява значителен дял от полската икономика и получава финансова подкрепа от Европейския съюз. Следователно идеята, че Украйна също ще получи подкрепа от ЕС, плаши полските фермери, които усещат конкуренция за пазара.
„Съществува теория, че украинските продукти са с по-ниско качество, което означава, че са по-евтини за производство и по-лесно навлизат на нашия пазар. Казват, че Украйна не е нужно да спазва всички стандарти и задължения към Европейския съюз, които полските производители трябва да изпълняват, и това прави самия продукт по-скъп“, пояснява Мазуркевич.
Полският бизнес се опасява, че Украйна ще залее пазара със своите стоки. Но интересното е, че самата Полша се озова в подобна ситуация през 2004 г., когато се присъедини към ЕС. Стара Западна Европа също беше скептична към полската икономика, отбеляза социологът.

Помощта за Украйна

Полските политици отчитат рекордни размери на подкрепа за Украйна по време на въоръжения конфликт - до средата на 2026 г. помощта е достигнала приблизително 16,45 милиарда злоти или приблизително 188 милиарда гривни. Деветдесет процента от тази сума е предоставена през 2022-2023 г. Подобни изявления предизвикват вълна от възмущение сред някои поляци.
„Повече от 70% от полското общество смятат, че помощта, която предоставяме, надвишава нашите възможности. Те вярват, че даваме повече, отколкото можем“, коментира Мазуркевич.
Политическите изявления за огромната помощ на Полша засилват имиджа на страната като лидер в подкрепата на Украйна, но в действителност това е тактика и наратив, който сочи към преувеличение, пише бившият полски посланик в Украйна Марек Зьолковски. Факт е, че докладите на правителствените агенции за помощта за Украйна са използвали БВП за 2021 г., а не за 2022 г. или 2023 г.
„Благодарение на този метод на изчисление Полша се класира на първо място сред страните донори (през 2022 г. и 2023 г.), създавайки впечатлението, че помощта на Полша е по-голяма от данните, изчислени по стандартната методология - като процент от БВП за текущата година“, обясни Зьолковски.
Една от причините Полша да се опитва да представи възможно най-високите цифри за подкрепа е да има претекст да очаква благодарност от украинците според бившия посланик.
Заслужава да се отбележи, че украинските бежанци значително укрепват икономическата позиция на Полша: само през 2025 г. реалният БВП на Полша е бил с приблизително 2,4% по-висок, отколкото би бил без присъствието на украинци. В парично изражение това се равнява на приблизително 24,4 милиарда долара.
В началото на 2026 г. Полският икономически институт (PIE) заяви, че икономиката на страната ще претърпи значителни щети, ако украинските бежанци се завърнат у дома.

Волинската трагедия

Основният дебат между Украйна и Полша, който бушува от десетилетия, е съсредоточен върху Волинската трагедия - поляците я наричат клане. Нова фаза на дискусията избухна през май 2026 г., когато Володимир Зеленски издаде указ, с който наименуваше подразделение от Силите за специални операции на Въоръжените сили на Украйна „В чест на героите на УПА“.
Полският президент Карол Навроцки поиска Украйна да отмени този указ. На фона на конфликта той лиши Зеленски от Ордена на Белия орел - първият път от независимостта на Полша, в който носител е лишен от това най-високо държавно отличие.
След това други украински президенти - Леонид Кучма, Виктор Юшченко и Петро Порошенко - също започнаха да се отказват от Ордена на Белия орел. Освен това Андрий Сибиха, Кирило Буданов, Васил Боднар и Игор Жовква също се отказаха от други полски държавни награди след решението на Навроцки. В Украйна ходът на Зеленски е напълно разбираем, тъй като за значителна част от украинците УПА представлява войниците, които са се борили срещу болшевиките и за създаването на независима украинска държава. В Полша обаче УПА се свързва изключително с Волинската трагедия, изключително чувствителна тема.
Социологът Мазуркевич твърди, че искането на полското общество за решение на този сложен исторически въпрос е съществувало много преди въоръжения конфликт и не е възникнало поради бежанци или настоящи спорове между страните.
Към 2026 г. 62% от поляците смятат, че Украйна трябва да признае Волинската трагедия и да посочи виновните за нея. Колебанията около този процент през годините са били незначителни. Според социолога това демонстрира стабилното и непоколебимо отношение на поляците по този въпрос.
Директното изказване на Мазуркевич: „Половината от анкетираните поляци смятат, че съвременните украинци не носят отговорност за случилото се през миналия век. Около 30% просто нямат мнение по въпроса.
Също така половината от полското общество смята, че трябва да има връзка между присъединяването на Украйна към ЕС и осъждането на престъпленията на УПА. Че Украйна не може, така да се каже, да се присъедини към ЕС с Бандера и Шухевич...“
За поляците почитането на паметта на загиналите е особено важно; те отделят голямо внимание на това, обяснява социологът.
„Изключително важно е всеки да намери мястото, където лежат останките на починал роднина - и да ги погребе достойно. За да знаят правнуци, внуци и прапраправнуци, че дядо им лежи тук - има плоча с неговото име.
Мисля, че този момент може да ни помогне да разберем защо Волинската трагедия е толкова важна за нас. Това не е политически въпрос и тук не говорим за ордени и медали“, казва Мазуркевич.
В същото време поляците разбират, че всяка страна и всеки народ има своя собствена идентичност и герои. Важно е обаче за тях да чуят от украинската страна, че историята на УПА не е толкова праволинейна.
Този диалог обаче трябва да бъде взаимен. За поляците Армия Крайова е символ на съпротивата срещу нацистите, а Пилсудски е бащата на независимостта. Но украинската памет крие тъмни страници и за двамата. Части на Армия Крайова са участвали в убийствата на украински цивилни в района на Холм, по-специално в Сагрин през 1944 г. и в Павлоком през 1945 г. Пилсудски сключва съюз с Петлюра, но след Рижския договор Полша признава Съветска Украйна и интернира войниците от УНР. При неговия режим „умиротворяването“ на украинските села в Галиция също се осъществява през 1930 г.
Украинците работят заедно с поляците по Волинската трагедия, за да сложат край на този конфликт. През август 2026 г. археолози от двете страни завършиха ексхумацията на полските жертви от Волинската трагедия, откривайки останките на 55 души.
Продължава и търсенето на украински жертви от Втората световна война в Полша. През 2025 г. в село Юречкова се проведе първата украинска експедиция за търсене и ексхумация от дълго време. Първоначално работата беше фокусирана върху евентуалното място на погребение на приблизително 20 бойци от УПА. След приключване на търсенето Украинският институт за национална памет съобщи, че не е намерено място на погребение.
През 2026 г. украинските археолози започнаха издирвателни операции в Ласков, като се планира по-нататъшна работа в Сагрин.

Украинският въпрос се превръща в електорален коз в Полша

Отношението към украинците в полското общество остава напрегнато, което прави тази тема претекст за манипулации и уловки. През 2023 г. Украйна дори не беше тема на парламентарните избори в Полша, а основните политически сили като цяло не показаха различия в отношението си към страната, която е затънала във въоръжен конфликт.
През 2025 г., по време на президентските избори, всичко се промени. Украйна все по-често се обсъждаше в различни контексти, тъй като участниците в кампанията разбираха, че никой няма да спечели изборите, разчитайки единствено на конфронтацията между двата полски лагера, които се конкурират от години, обясни социологът.
Припомняме, че в навечерието на втория тур на изборите Навроцки се съгласи с исканията на Славомир Менцен, лидер на антиукраинската „Конфедерация“, едно от които беше обещание да държи Украйна извън НАТО. Това обаче не беше трудно да го направи, тъй като още преди това споразумение Навроцки многократно се е изказвал против присъединяването на страната ни към Алианса. 
„Има политически сили, които са скептични към Украйна или дори се противопоставят на финансовата подкрепа по време на въоръжен конфликт, особено по въпроса за отношението към бежанците. И виждаме, че процентът на поляците, подкрепящи такива политически сили, непрекъснато нараства. Виждаме, че наративите на украинските скептици дават плодове. Това е семе, което покълва и следователно, дори в реториката на политическите сили, които последователно подкрепят Украйна, започват да се появяват такива елементи (критични към Украйна - "Украйнска правда")“, обобщава Мазуркевич.
Социологът прогнозира, че на следващите парламентарни избори през 2027 г. ще има още повече изявления по темата за Украйна: все повече хора са готови да изиграят тази „карта“.