Земята е годна за живот само по два от общо 9 показателя

Земята става все по-неподходяща за живота. Това е разбираемо – глобалното затопляне продължава, околната среда се замърсява, влошават се и други условия. Това е основното заключение, до което стигнаха учените в последния годишен доклад „Монитор на  планетарното здраве“, публикуван от Изследователската лаборатория за граници на планетарната устойчивост в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK) в Германия, съобщава „Сайънтифик американ“.  
В доклада се посочва, че най-лошите си стойности от въвеждането на тези показатели през 2009 г. са стигнали седем от деветте ключови прага (химически и физични), които биха направили Земята негодна за живот, ако бъдат надвишени.
„Диагнозата е ясна: по всички ключови показатели за планетарна устойчивост, които вече са превишени, натискът продължава да се увеличава“, каза Борис Сакшевски, водещ автор на доклада и научен сътрудник в PIK. „Това означава, че рискът от мащабни, постоянни и потенциално необратими промени се увеличава. В същото време възможността за коригиране на грешките изчезва.
Борис Сакшевски и колегите му от ПИК разработиха система от показатели, които служат като основен индикатор за жизнеспособността и стабилността на нашата планета: от решаващо значение е да не се надхвърлят установените естествени граници, за да се запази средата, към която ние и другите живи същества сме се адаптирали в продължение на хилядолетия.
Когато първият Планетарен монитор беше публикуван през 2023 г., учените откриха, че човешките действия (от изгарянето на изкопаеми горива до прекомерната употреба на торове) са довели до превишение на 6 от 9-те показателя, определящи границите на устойчивост на планетата Земя. Миналата година беше прескочен друг индикатор - окисляването на океана (нарастващата киселинност на океаните).

Планетарен прединфаркт

Трябва да се отбележи, че превишаването на тези критични нива няма да доведе до мигновена катастрофа, сякаш шалтерът е паднал. По-скоро е по-близко до хипертония, каза Катрин Ричардсън, изследователка на земните системи в Университета в Копенхаген и водеща авторка на Глобалния здравен монитор за 2023 г., в интервю за Scientific American. Всъщност, някой с високо кръвно налягане „не е задължително да получи инфаркт точно сега“, но – и това е важно! – той остава с висок риск от инфаркт, каза тя.
Всеки индикатор, предложен от Борис Сакшевски и неговите колеги от ПИК, се сравнява с прединдустриална базова линия, т.е. периода преди началото на мащабното използване на изкопаеми горива като въглища (около средата на 19 век). Отвъд всеки установен праг се намира „зона с висок риск“, в която вероятността за отклонение от тези прединдустриални условия се увеличава.
Според последното Глобално мониторингово проучване, нивата на въглероден диоксид са сред превишените прагове, достигайки рекордно високите 426 части на милион (ppm), тъй като темпът на спад в потреблението на изкопаеми горива значително изостава от необходимото. За сравнение, преди индустриалната революция това ниво е било 280 ppm, а много учени смятат 350 ppm за „безопасна“ граница (въпреки че тази граница е била прекрачена още през 1987 г.).
Поради нарастващите концентрации на CO2, климатът на планетата се променя бързо, причинявайки екстремни метеорологични явления, включително безпрецедентните топлинни вълни, които обхванаха Европа и други региони на света това лято. Изследванията показват, че без изменението на климата много от тези събития просто не биха съществували. Преди известно време през септември ООН призна, че глобалните температури ще се повишат над прага, определен от Парижкото споразумение, което постанови, че затоплянето не трябва да надхвърля 1,5°C (2,7°F).

Кой е виновникът?

Установено е, че изкопаемите горива са виновникът за надвишаването на прага на окисляване на океана миналата година: те отделят CO2 и океанът, абсорбирайки част от този газ, става все по-кисел (което означава, че pH на океанските води пада). Нарастващата киселинност може да възпрепятства образуването на защитни части в организмите, изграждащи черупки, и дори да доведе до разтваряне на черупки и корали. Това ще се отрази не само на биоразнообразието, но и на икономически важните екосистеми. Според доклад от 2020 г. на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), окисляването на океана ще струва на американската икономика милиарди долари.
Човечеството е преминало критичните граници за екологичната безопасност на планетата в повечето ключови области. Излишният фосфор и азот от широко разпространената употреба на торове навлизат в реки и морета, където могат да предизвикат цъфтеж на токсични водорасли. Създадени от човека химикали като пластмаси, дихлордифенилтрихлороетан (DDT) и така наречените „вечни химикали“ (перфлуороалкилни и полифлуороалкилни вещества (PFAS)) се натрупват в хранителните вериги, нарушавайки тяхното функциониране.

Спазваните граници

Само две от деветте граници на устойчивост на планетата остават непокътнати: изчерпването на озоновия слой и аерозолното замърсяване. Благодарение на международно споразумение (Монреалският протокол), човечеството успя да спре разрушаването на озоновия слой на Земята и сега той е единственият екологичен индикатор за планетата, показващ значително подобрение и връщане към безопасна зона. Емисиите на аерозоли са намалели в световен мащаб (отчасти поради усилията за намаляване на замърсяването от морското корабоплаване), но в някои региони на планетата нивата им остават високи.
Авторите на новия доклад „Монитор на планетарното здраве“ подчертаха необходимостта от поддържане на  това, което вече е постигнатого, за да може човечеството да остане в рамките на надеждата и да промени курса там, където липсва напредък.
„Не можем да си позволим да губим време, но вече имаме знанията, силата и решенията, за да променим курса“, каза в изявление Йохан Рокстрьом, директор на PIK и съавтор на предложения Глобален здравен монитор. „Трябва да действаме по-бързо, за да се върнем в безопасната зона по всички ключови показатели, които характеризират границите на устойчивост на планетата. Това е от съществено значение за защитата на човечеството, за осигуряване на благосъстояние и за гарантиране, че бъдещият икономически успех и напредъкаса достъпни за всички, а не само за малцина избрани“.