Какво се случва в Косово?

Вече повече от три месеца продължават протестите на косовската опозиция с искане за оставката на премиера на страната Иса Мустафа. Причините са две. Първата, не особено състоятелна, е подписаното споразумение за демаркация на границата между Косово и Черна гора. Подписаният договор за границите между двете съседни държави реално е потвърждение на договора, съществуващ още от времето на бивша Югославия и определящ административните граници между бившите отделни федеративни републики (в случая Черна гора) и автономни области (като Косово). По този начин и Черна гора, и Косово решават един от важните проблеми по пътя си към ЕС, а именно териториални и гранични спорове със съседите. Нито Подгорица, нито Прищина реално печелят или губят части от територията си, а юридически потвърждават съществуващото положение на граничната линия между двете държави (т.нар. Ad hoc status quo).
Другата причина за протестите са постигнатите договорености с Белград под егидата на ЕС и във връзка с прилагането на практика на процеса за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, предвиждащо създаване на Общност на сръбските общини (ОСО) в северната част на страната. Косовското обществено мнение е особено чувствително по отношение на всеки опит за обособеност на сръбското малцинство в страната. Създаването на ОСО е една предпоставка за подобна обособеност и вид административна, макар и неформална самостоятелност под егидата на Белград. Опозицията тълкува споразумението като успешен опит на сърбите да направят крачка встрани от унитарността на страната и също така като вид политическа загуба на Иса Мустафа, даваща възможност Сърбия да продължи да оказва влияние върху процесите в Косово и да държи под контрол и влияние сърбите в северната част на страната.
Ескалацията на напрежението започна, след като на 26 август м.г. в Брюксел представители на Сърбия и Косово подписаха няколко ключови споразумения, едно от които е и въпросното за създаването на ОСО, но също така и споразумения в областта на телекомуникациите, с което Прищина ще получи свой международен код и няма да използва както досега международни телефонни кодове от Сърбия (за стационарните) и Монако и Словения – за мобилните телефони.
Този акт бе последван от многократни опити подписаните споразумения да бъдат ратифицирани от косовския парламент, но всички бяха провалени от представителите на опозиционните Движение "Самоопределение" с лидер Албин Курти и "Алианс за бъдещето на Косово" с председател Рамуш Харадинай. Особено активни бяха представителите на "Самоопределение", които многократно със сълзотворен газ обгазяваха сградата на парламента, а лично Курти беше заснет от една от камерите за сигурност как хвърля обгазяваща димка.
След официалната част на последния митинг избухнаха безредици, за които не е тайна, че са организирани и подбудени от "Самоопределение" и лично от Албин Курти, който продължава да се изявява като най-екстремния и антисръбски настроен косовски политик. От 19 декември м.г. Курти и още двама депутати от движението – Фатон Топали и Абулен Хаксиу, както и Хакси Шала от партията "Инициатива за Косово" и Доника Боюпи от "Алианса за бъдещето на Косово", са под домашен арест арест заради предизвиканите безредици в парламента на страната и сблъсъците в Прищина след протеста на опозицията, проведен на 14 декември м.г.
Често се казва, че Косово е "бедняшката колиба" на Европа. В Косово се надяват, че сближаването с ЕС ще им помогне да се оттласнат от дъното, но същевременно управляващите в Прищина трябва да решат веднъж завинаги въпроса с проявите на ултранационализъм и предизвиканите от него тежки нарушения на реда в страната и да се справят с корупцията и престъпността.