18 Ноември 2026сряда12:56 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Калният ботуш на идеологическата цензура

автор:Александър Симов

visibility 600

За втори път идеологическият секретар по културните въпроси на психодясното др. Манол Пейков си облича тогата на цензор. Преди няколко години писа писмо до Бойка Асиова, възмутен до дъното на далака си, че тя имала наглостта да споделя статуси на Петър Волгин. Тогава майка му още беше жива и тя бързо укроти политическите истерии на чадото си, но сега без нея той се е развихрил и атакува едно от най-добрите издателства у нас - "Изток-Запад". Под прицела на идеологическия секретар попада по-специално поредицата "Катехон", около която завърта палав конспиративен сюжет - тя е финансирана от руски олигарси. Всъщност Пейков не го твърди, но го отрича така, че на всички да стане ясно колко е убеден в сюжета си. 
И се редят заглавия на книги - откъде накъде ще издават книга със заглавие "Как Западът провокира войната в Украйна", или пък Дугин. И Еманюел Тод, един от най-блестящите европейски анализатори. Или, опази боже, "Лемнер" на Александър Проханов. 
Дугин ми е интересен като стилист, но не е моя философ. Всеки има право да го харесва или не. 
Виж - "Лемнер" е един от най-добрите романи, които съм чел в последните години. И съм убеден, че Пейков не го е чел. Даже съм убеден, че не го е прелистил. 
Защото той може да бъде четен и като честна, иронична и смразяваща кръвта критика (не от либерални позиции) на управлението в Русия. В този роман са оживени всички конспиративни митове за двойниците на руския президент, патологичните фиксации на властовите фигури, идеологическите им турбуленции. 
Проханов е могъщ писател, а романът му е великолепен, политически и философски. Това е роман за Пригожин, но погледнат от такъв ъгъл, че в него се отразява цяла Русия...
И застава един обенгрупенфюрер и решава, че той ще определя кой да бъде издаван и кой не. Той ще казва кое е ценно и кое не. И, разбира се, "Площад Славейков" дава трибуна на този обществен садизъм. Очевидно "Изток-Запад" трябва да са виновни, че никой не употребява антикомунистическия ревизионизъм на "Сиела" или на "Жанет 45".  
"Изток-Запад" издадоха и книгите на Ан Епълбаум, която считам за претенциозен псевдоанализатор, ама не виждам някой да е тръгнал да им се пени за това. 
Манол Пейков обаче за пореден път влиза в ролята на кален ботуш, който тъпче свободното слово. Какво му пречи да издава различна литература, за да покаже другата гледна точка? 
Искането за бойкот на "Изток-Запад" е израз на идеологическо безсилие.  Признание за поражение. Дори и на чисто конкурентно ниво. Откритите писма няма как да скрият този простичък факт.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ