30 Май 2020събота00:02 ч.

Евгения Дундекова:

Към съвършенството се върви цял живот

България е малка страна, но много са нашите красиви гласове, обогатили палитрата на оперното изкуство на ХХ век, заявява известната певица и педагожка

/ брой: 189

автор:Дума

visibility 3014

Катина Кирова

Родена е в София в семейство на певци, които от най-ранно детство я въвеждат в света на музиката. Пее в хор "Бодра смяна", а след завършването на СМУ "Л. Пипков" през 1977-а продължава образованието си в Италия. Завършва с отличие пеене и пиано в консерваторията "Росини" в Пезаро. Победителка е на международните конкурси "Франсиско Виняс" - Барселона, на фондация "Росини" в Пезаро, "Фалстаф" в Александрия, на Първия международен телевизионен конкурс "Мария Калас", на конкурса за усъвършенстване на оперни певци към Миланската скала, на конкурса за специализация в академията в Озимо (Анкона). Учи с прочути вокални педагози - М. Мелани, Е. Кампогалиани, А. Тонини, Г. Фаварето, Л. Поли, М. Куро, Е. Мюлер, Джулиета Симионато и др. Пее в най-големите оперни театри в Италия - Миланската скала, Римската опера, "Ла Фениче" - Венеция, "Реджо" - Парма, "Сан Карло" - Неапол, Флоренция, Палермо, Триест, Болоня, Верона; Франция - Париж, Лион, Марсилия, Ним, Авиньон, Монпелие; в Бон, Мюнхен, Франкфурт, Мадрид, Барселона, Палма де Майорка, Лисабон, Дъблин, Цюрих, Люцерн, Ротердам, Рио де Жанейро, Каракас, Канада и София.
Репертоарът й е обширен - от Глук, Роси, Карисими и Пърсел до Росини, Доницети, Белини, Верди, Шосон, Месиен и включва роли като Азучена, Амнерис, Еболи, Фаворитката, Орфей, Адалджиза... Концертира с оркестрите на RАI-Милано, Рим, Неапол, Париж, Триест, Бари, Ним, София под палката на диригенти като Клаудио Абадо, Джанандреа Гавацени, Джанкарло Джелмети, Алберто Дзеда, Жорж Себастиан, Джеймс Конлон, Гюнтер Нойхолд, участва в постановки на Джорджо Стрелер, Пиер Луиджи Пици, Лука Ронкони... Нейни партньори на сцената са били Лучано Павароти, Хосе Карерас, Джузепе Сабатини, Фабио Армилиато, Мирела Френи, Катя Ричарели, Анна Томова-Синтова, Априле Мило, Мария Гулегина, Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Цветелина Василева.
Вече 22 години съчетава сцената с преподавателската професия - от 1989 г. е преподавателка по оперно пеене в Държавната консерватория "Николо Пичини" в Бари, а от 2000 г. - професор в Музикалната академия "Росини" в Пезаро. Член е на журито на конкурси в Италия на името на Умберто Джордано, Алфредо Каталани, Франческо Чилеа, Джакомо Лаури-Волпи, Тито Скипа (Лече), Vissi d'arte (Салерно), на международните конкурси в Пезаро и Болоня. Провежда майсторски класове в Тревизо, Бари, Молфета, Виченца, Римини, Пезаро, Залцбург, Ним, в Токийския университет (вече 15 години), в новия театър в Сеул за подготовка на роли и сега за първи път в София.
В най-горещата част на лятото (9-15 август) не по-малко горещо беше в репетиционната зала за 10-те участници в майсторския клас на Евгения Дундекова - Даниела Бертоци (22) - мецосопран и Джилберто Муларджа (тенор) от Италия, Анна Тома Кортиела (сопран) и Хавиер Тома Фернандес (тенор) от Испания, Анна Закусова и Евгения Ракова - мецосопрани от Русия, Фумиюки Като (баритон) - Япония, заедно с нашите Атанас Младенов (26) - баритон, и сопраните Невена Арутюнян и Теодора Чукурска.
Евгения Дундекова веднага предразполага към себе си. Сините й очи, дружелюбни и взискателни, карат непрекъснато да ги следиш. По време на разпяването, което провежда лично, те вдъхват сила, кураж и увереност на нейните ученици. Но и изискват всеки тон да е точен, ясен, озвучен по най-добрия начин, окръглен, топъл и да излиза с лекота, да не е притеснен и пресиран. Обяснява тихо, спокойно, с възможно най-малко, но най-точните думи и без излишни коментари. Знае тайните на пеенето, но най-ценното е, че умее да ги предаде разбрано, да покаже сама това, което изисква, изпявайки всеки тон или фраза според индивидуалността на певеца, според собственото му излъчване и присъствие.
На всички изкушени да критикуват бих препоръчала поне веднъж да присъстват като слушатели на един майсторски клас, за да си дадат сметка колко изтощителен е трудът на певеца и  колко голяма е отговорността на вокалния педагог. Изисква се абсолютна концентрация върху всеки тон, върху точността и качеството на фразата, връщане, повтаряне с безгранично търпение и добронамереност.
На пианото бе Вяра Шуперлиева - голям професионалист, който през цялото време беше силна опора на младите певци. Освен като дългогодишен репетитор в Софийската опера от година тя е и преподавателка в Моцартеума в Залцбург. Ползва няколко езика, точна, взискателна, обяснява разбираемо - един безценен помощник на вокалния педагог!
Концертът на участниците в майсторския клас в културния дом "Красно село" беше истински празник за дошлите колеги, студенти и любители на операта, след който разговорът ни тръгна от само себе си.

- Имате забележителна кариера в чужбина, пяла сте с едни от най-големите певци от края на ХХ век. Защо в България малко се знае за вас?
- Може би, защото съм завършила Музикална академия в Италия и кариерата ми е протекла в чужбина. Мисля, че за познавачите на операта в България аз не съм непознато име. Първото ми участие беше на "Варненско лято" в "Трубадур" с диригента Иван Филев. В Шумен направихме Вердиевия Реквием с диригента Иван Вульпе. Пяла съм "Трубадур" в София с Недялко Недялков и Иван Маринов. В Добрич заедно със сопраното Людмила Герова направихме соловия вариант на "Стабат Матер" на Перголези с диригент Алексей Измирлиев. А преди няколко години участвах в София във Верди Реквием с диригент Емил Табаков и "Стабат Матер" на Росини с диригент Методи Матакиев.
- Насочила сте се към преподаване още на върха на кариерата си. Как започнахте?   
- Интересно, че от самото начало много млади колеги се обръщаха към мен за съвети, които явно са имали резултат. След като 10 години бях хоноруван преподавател в Музикалната академия "Н. Пичини" в Бари, през 2000 г. се явих на конкурс за щатен преподавател и бях класирана на първо място. Този конкурс ми даваше право да избирам място в която академия в Италия пожелая. Предпочетох академията в Пезаро, която бях завършила преди години и познавах добре. А и в нея е учил Маестро Георги Атанасов...
- Защо са необходими майсторските класове?
- Те са много важно звено в подготовката на един млад певец. На майсторски клас идват певци не само за усъвършенстване, но и такива, които чувстват неудобства в пеенето си, които да преодолеят. Други дори не подозират собствените си недостатъци, идват убедени в това, което правят, и се противопоставят. Контактът с тях е труден. Не към всеки се намира лесен път. От друга страна, индивидуалността на певеца трябва да бъде запазена върху основните правила на пеенето, които са задължителната база за дълголетието на един глас.
- На какво учите вашите студенти?
- Първото нещо - на дисциплина. После, ако един певец е в началото, давам му подходящ репертоар, работим върху дишането, постановката и стила, в съответствие с възрастовите възможности на гласа. Стремя се да не обезлича индивидуалността на певческата природа.
- Намирате ли, че българските оперни гласове са "чудото на ХХ век", според определението на българите? Или това е въпрос на местен патриотизъм?
- Не, съвсем не е въпрос на местен патриотизъм. Българските гласове са природно красиви. България е малка страна, а колко много са нашите красиви гласове, обогатили палитрата на оперното изкуство на ХХ век!
- Има ли сред бившите ви студенти настоящи известни имена?
- Разбира се. Ще спомена Ириде Мартинес (Коста Рика), Ана Агатонос (Гърция), Юлия Самсонова (Литва), Елеонора Чили, Антонела д'Амато и Моника Боскети (Италия). А Хавиер Тома от Билбао, който взе участие в този майсторски клас, е победител от конкурса в Тревизо (спечелен през 1973 г. от Гена Димитрова) и има своя първи ангажимент като Неморино от "Любовен еликсир" (Доницети).
- Има ли рецепта за успешна кариера?
- Няма. Всичко е индивидуално. Всеки намира пътя си сам и след като го открие, никога не бива да спира. Преди всичко певецът трябва да е личност, да има присъствие. Някои певци още преди да са запели, са спечелили публиката. Днес трябва да бъдеш все по-силен и по-добър. Проблеми със затваряне на театри има не само в България, но и в Италия. Има и певци, които незаслужено остават в сянка. Днес в youtube може да се открие ценна информация за качествата на всеки.
- "Никъде няма идеално!" - чух на майсторския клас да успокоявате притеснените от грешките ученици. Химера ли е идеалното?
- Това е една прекрасна илюзия, с която живеем, за щастие. Към съвършенството се върви цял живот. С вярност, търпение, постоянство и любов. Това се отнася за всичко. След един плодоносен етап - никога да не се спира. Един истински певец никога не пее по един и същ начин. Винаги открива нещо ново. Има и друго - илюзията се подхранва и от онази невидима нишка, която свързва певец и публика. Обменът на енергия с публиката е нещо невероятно. Когато сърцата на певец и публика забият в един ритъм - тогава и двете страни са почувствали магията на съвършенството.
 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ