КАРАНТИННО СТИХОТВОРЕНИЕ

Георги Константинов

Не казвам сега,

че тъй ни наказва небето.

И тази беда

не е звездна поличба от Сириус.

Човешката алчност е злото, което

сега се превърна 

в безмилостен вирус.

О, болна амбиция - 

да грабиш света с тъмна подлост,

за власт и пари да отравяш

и въздуха даже!...

Навярно така е започнала

страшната болест,

която се втурва сега

съвсем да ни смаже...

...Излизам навън,

сложил своята маска карантинна.

Знам - друг някой с маска

отдалече

за поздрав ще се обади...

Все някой ден

и тази беда ще отмине -

тъй както са свършвали всички

човешки маскаради!