Картината е проста

Въпросът "Какво става?" има прост отговор.
На Брюксел и на САЩ явно взе да им писва, че в ключова зона като България управляващите не са послушни в степента, в която на тях им се иска. Признахме правителството в Киев, но сме против икономически санкции срещу Русия. Пригласяме на мантрите за международното право, но сме против истеричното говорене срещу Путин. За капак правителството и най-вече енергийният министър твърдо отстояват проекта "Южен поток". За господата от двете централи май вече е ясно, че БСП трябва да бъде извадена от властта. Няма кой друг да изпълни тази задача освен ДПС.
ДПС, въпреки интелигентността на Местан, не можа да даде никакъв смислен аргумент в подкрепа на предсрочни избори. Парламентарната аритметика е такава, каквато беше и преди евровота. ГЕРБ и сега са първа политическа сила в Народното събрание. "Атака" и преди, и сега са готови да поддържат парламента, без да подкрепят кабинета.
БСП няма полезен ход. Никакви приказки за програмни намерения или смяна на министри днес не са адекватни. Единственото, което БСП може да направи, е да запази своето достойнство. Ако чака ДПС да каже кога да са изборите, няма да го запази. Ще прилича на политическа сила, вкопчила се на всяка цена във властта. Ще прилича на агне, което чака кротко някой да посочи часа на заколението му.
БСП сама трябва да предизвика предсрочните избори. И да обяви, че ДПС вече не е желан политически партньор. Да обясни, че я свалят от власт, защото защитава енергиен проект, който боде в очи русофобите в Европа и САЩ. Енергиен проект, който изцяло отговаря на българския национален интерес, но малко нещо бърка американския.
Не е изключено за няколко години да се осъществи планът на американските политически инженери - БСП да се превърне в малка партия с 6-8% подкрепа, която няма практическа тежест в националните решения. Дали партията има имунна система, с която да продължи да се съпротивлява, не е ясно. Към този момент не е ясно.
Единственият шанс на БСП за оцеляване е да се върне към ценностите на своите избиратели. И в идеологически, и в макроикономически план. Да престане да възприема себе си просто като машина за печелене на власт. Да излъчва решимост за борба, а не просто готовност за парламентарно смятане на гласове. Да излъчва енергия, а не безразличие, когато някой я влачи след събитията.
Другото ще я погуби.