КАРУЦАТА НА ВЛАСТТА

Още когато чухме, че са започнали да ремонтират правителство, ние си рекохме, че веднага трябва да помогнем - от сърце и без всякаква корист. Взехме каквото имахме по килери, гаражи и тавани, натоварихме се и тръгнахме към центъра. 

Събра се много народ, хората влачеха кашони с багаж - всички искат да помогнат на властта, тя да спре да се лута и да влезе в пътя най-после. 

Този, дето е най-отпред, вика:

- Братя и сестри, без наша помощ властта няма да се оправи. Политиците може да се мотаят още, ама ние вече не можем така! 

После прави пауза и продължава:

- Аз нося цял комплект за хранене - лъжици, вилици ножове. Да могат господа управляващите да се хранят правилно. Че като ги гледам напоследък само ножа с ножа се оправят, другите прибори им пречат.

- Аз - вика втори - нося комплект шивашки ножици. Не очаквам някой от правителството да седне да ни ушие знаме или дреха, ама за рязане на лентички ще станат. Хората така свикнаха с това...

Този до мен бута стара ръчна количка, а багажа е завил с одеяло.

- Това - казва - е трансформатор. Старичък е, но още има живот в него, маркова работа е. Ще го оставя, защото се очаква срив в енергетиката ни и ще има нужда от техника. Взел съм и една торба бушони.

- И аз - казва друг - съм за новото начало. За това нося един кашон с презервативи. Да се внимава във властта с кого лягаш и с кого ставаш, за да не се получава изкривявания и после да ни боли главата!

При това изказване настъпва кратко мълчание и всеки гледа встрани.

Друг се бута в тълпата и вика:

- Аз съм помолил братовчеда от село да дойде с каруцата си и да я подари на бъдещето правителство. Да могат всички, дето им е мерак, да се качат на една каруца и от нея да управляват държавата. Той един кон има и е готов да го даде, само и само да вървят нещата напред.

Пред вратата на правителството десетки яки мъже стоят и мълчат. 

- Кажете - викам им - къде да оставим всичко, ето дошли сме на крака да помогнем на държавата?

Един от тях рече през зъби:

- Докарайте тука каруцата си и оставете всичко в нея, другото е наша грижа.

- Ама ние - викам - искахме да подарим каруцата на човека, който ще води правителството, на главния каруцар, така да се каже. Той къде е?

Яките мъже, които вардят къщата на правителството, не отговарят. А един от нашите, дето всичко знае, вика:

- Няма го тука главният каруцар. По радиото казаха, че сега играе мач някъде.

Рекохме:

- А дано мача му скоро свърши, че ще ни умре коня иначе!

После натоварихме в каруцата помощта за правителството, плеснахме коня по задницата за "чао" и си тръгнахме.