Касапи на Конституцията

Касапите на българската Конституция, юридическите аналози на безумния мозък на доктор Менгеле от градската десница отново блеснаха като поглед на градски психопат в мрака. След като политическата буря ги направи втора сила в парламента, ПП-ДБ се явиха при президента с идеята той да отложи връчването на мандата с два-три месеца. През това време те щели да търсят мнозинство за приемане на приоритетни антикорупционни закони. Представителите на десницата плъзнаха като хлебарки по телевизиите, за да изясняват дълбините на юридическата си мисъл. Като андроиди с един и същи софтуер, те заповтаряха, че предложението им било "нестандартно", но било изход от политическата криза.
Обожавам идеята за нестандартните неща. Нестандартно е да се хвърлиш от шестия етаж, за да облекчиш болките в стомаха. Още по-нестандартно е да носиш пуловера си като панталон, а блузата - като шапка. Крайният резултат обаче няма как да е много впечатляващ.
И няма как да не направи впечатление, че нестандартното предложение на градското дясно разстрелва Конституцията от упор. Тя е предвидила процедурата за мандата като начин за съставяне на работещо управление. Ако имаш мнозинство за правителство, значи ще имаш мнозинство за законодателна програма. Да изведеш второто като приоритет пред първото е политическо упражнение, което трябва да влезе в учебниците по психиатрия...
Ако ПП-ДБ бяха наистина сериозни, отдавна трябваше да са потърсили разговори с останалите политически сили за тази законодателна програма. Тя не се влияе от конституционните срокове, а и дори и да минем през нови избори, очевидно пак ще е достатъчно актуална, за да чуят мненията на останалите партии.
Градската десница обаче разиграва случая като риалити шоу. Появата им при президента със загрижени лица и политически пиратки е част от предизборна стратегия, а не от решимост как да се преодолее политическата криза. Всъщност смазването на антикорупционната решителност за промяна го дължим единствено на ПП-ДБ, които нестандартно се отдадоха на евро-атлантическия вектор, а това ги прати директно в лапите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Резултатът е известен на всички.
Опитът за танц по ръба на Конституцията обаче е не възможност за "нестандартно" решение, а игра на руска рулетка. Защото така градската десница за пореден път погазва конституционния дух и смисъл в името на дребните си, абсолютно кухи, изцяло пластмасови конюнктурни цели. И това е големият вакуум, който разяжда политическата система.
Кризата я дължим на факта, че необходимите реформи и политики бяха захвърлени в мазето на обществения живот, а без тях се раждат парламент след парламент, напълно изпразнени от съдържание и дълбочина. Отлагането с два месеца на мандата е палиативна мярка, която да спечели още малко време на политическите мошеници, за да намерят терен за нова Сглобка, осъществена по техен аршин. Това не е начин за реализиране на управление. А е опит за заличаване на следи на местопрестъплението.