Късопаметно

Протестите и падането на правителството попречили на България да влезе в Шенген. Така премиерът в оставка обвини този път протестиращите за неудачите на управлението си. Какво от това, че половин Европа крещи: корупцията, престъпността и погазването на принципите на правовата държава ви изядоха главата. Какво от това, че четиригодишното управление на ГЕРБ увеличи пропастта между България и ЕС. Не само заради престъпността и безконтролното дерибействане на монополите, но и заради абдикацията на държавата от хората. 
А-ха да се случи онова, хубавото, дето четири години ни го обещават, и някой вземе, че развали работата. А-ха министър-председателят да вдигне пенсиите с 50%, но се наложи да подаде оставка. А-ха да ни приемат в Шенген, но лошите катурнаха кабинета...
На същата психотерапия бяхме подложени 4 години. Обещания и лъжи, пронизани от истерия за търсене на други виновни и алиби за себе си. За известно време патологията бе изхвърлена на боклука. И Той взе да ни липсва. Комай страдаме за оногова, когото търпяхме 4 години да ни насажда своята гледна точка за света. Внимание! Завръща се. Изхвърлихме го от "Дондуков" 1, той се озърна и нагло проби. От болничната стая, от абсурдния театър със съпричастността си към справедливата кауза на протестиращите, от безочливото обяснение за националния траур в памет на Пламен от Варна. Утре ще ни кажат, че харизмата му набира скорост и ние късопаметно ще Го посочим с пръст.
Що за народ сме бе, хора? Оскотяхме, озлобяхме и осиротяхме за четири години. Но сме готови отново да Му повярваме. Че държавата без Него ще се разпадне. От състрадание, от безсилие, от безизходица. Дали сме готови да се вържем на внезапно олевялото му и социализирало се до последната капка кръв говорене? А уж здраво сме стъпили на земята и знаем, че вълкът кожата си мени, но нрава - никога.