Каталонското село Галифа: жажда за независимост

Виржини Гроню

Сгушеното в гънките на планината село Галифа не дочака евентуален референдум за независимостта на Каталония и символично се освободи от Испания, като отказа да плаща на централните власти данъка върху доходите на общинските си служители. Това китно, окъпано в зеленина село, с каменни къщи, боядисани в червеникава охра, разположено на 50 километра северно от Барселона, усети вече полъха на независимостта. На върха на хълма е забито знаме на червени и жълти ивици и бяла звезда на син фон - знамето на борещите се за независимостта на Каталония. Още две такива знамена се развяват над сградата на кметството и над съседна ферма. Още едно може да се види на кулата на една красива къща.
Кметът на селото Жорди Форнес отказва да говори на испански. Още на влизане в сградата на кметството, той с гордост показва тяхната декларация за независимост, залепена на едно табло.
"Днес, 28 септември 2012 г., общинският съвет реши тържествено да обяви Галифа за свободна и суверенна каталонска територия", гласи документът.
В Каталония националистическото съзнание винаги е било силно. Но тази област, със 7,5 милиона жители, от няколко месеца е обзета от нов стремеж към независимост, израз и на реакция на икономическата криза.
Подобно на Галифа вече стотина каталонски общини от общо 946 са се обявили за свободни и суверенни. Но село Галифа, наброяващо 200 жители, отиде по-далеч, като стана първото, което не превежда данъците върху доходите на общинските служители в хазната на испанската държава.
Това решение му коства прякора "Първия данъчен бунтар в Каталония".
"Не смятаме, че става дума за неподчинение, защото ние продължаваме да плащаме данъците си. Единствената разлика е, че вместо да ги превеждаме на испанските власти, ние ги превеждаме в хазната на Каталония", казва кметът.
Тази мярка е преди всичко символична, защото 1600-те евро от събрани данъци върху доходите на чиновниците от Галифа, автоматично се прехвърлят все пак от хазната на Каталония към тази в Мадрид.
"Сега ние зависим до голяма степен политически и икономически от централната власт. Губим много държавни и частни пари, които отиват в националната хазната и не се връщат при нас", казва Форнес.
А Каталония винаги е искала това. Днес областта е финансово затруднена и иска от Мадрид бюджетна автономия, която ще й позволи да събира сама данъците си, както го правят Страната на баските и Навара.
Мадрид обаче отказва да преговаря по този въпрос. Затова главата на регионалното правителство на Каталония, националистът Артур Мас, реши да насрочи предсрочни избори. В случай на победа на неговата партия той обещава на каталонците референдум за независимост.
"Може ли Каталония да стане независима? Разбира се. Ако има достатъчно политическо мнозинство, не виждам какво ще й попречи. Ние сме демокрация, намираме се в демократична Европа", казва без колебание Форнес.
В неговото село обаче не всички са на едно мнение. Роденият в Галифа 60-годишен Енрик Бош мечтае за независимост. Но сякаш се е примирил.
"Нищо няма да постигнем или по-скоро - почти нищо. От една страна, имаме Испания, а от друга - Франция, и за нещастие на каталонците това винаги е било така", казва той.
Тридесет и пет годишният Андрес Паес, който е работник по поддръжката в кметството, също се чувства каталонец, въпреки че е роден в Уругвай и е дошъл в Испания едва преди 5 години.
"За момента изчаквам да видя какво ще стане. Цялата тази история за независимост изобщо не ми звучи убедителна", казва той.
Недалеч от центъра на селото 61-годишният фермер Жозеп Касас наглежда кравите си и споделя, че никога не се е чувствал испанец. Инициативата на кмета е "още една стъпка напред", казва Жозеп.
"Аз като фермер ви казвам, че трябва да сеем и после да гледаме дали ще жънем нещо. Едно е сигурно, ако не сееш нищо, не жънеш нищо", казва той.


Икономиката на Каталония представлява 20% от икономиката на цяла Испания и каталонците вярват, че ще се справят по-добре сами, отколкото под ръководството на борещото се с кризата правителство в Мадрид. Сепаратистите са развълнувани, въпреки че социологическите проучвания могат да са подвеждащи. Една трета от каталонците традиционно са убедени сепаратисти. Много други са просто разярени от това, че парите от техните данъци се използват за спасяване на по-бедните испански провинции. Избирателите от средната класа инстинктивно мразят конфронтацията, но кризата ги кара да подкрепят сепаратистите. Спомените от Гражданската война през 30-те години на миналия век обаче все още са твърде болезнени. Никой обаче не е наистина независим в рамките на Европейския съюз.