19 Септември 2019четвъртък19:00 ч.

Като бели хора...

Да подредим и почистим около себе си, пък тогава да коментираме живота и света

/ брой: 255

автор:Венко Кънев

visibility 1730

В страни като Франция крайните кварталите от рода на нашите "Младост", "Люлин", "Обеля" вдъхват страх и, общо взето, средната класа вече не желае да ги обитава. Строени са, за да задоволят неотложни нужди от жилища през 50-те, 60-те и 70-те години - от панели и без балкони, защото оскъпяват строителството, а където ги има, обикновено са затрупани с багаж и сателитни антени и така хората знаят, че ги обитават емигранти.
Въпреки нашите приказки за панелните жилища във Франция

блоковете се строят от панели и днес

но много по-красиви. Тези квартали са се превърнали често в гета за имигранти и бедни французи, магазините са затворени отдавна заради кражбите и вечер не се препоръчва на външни хора да ходят из тях. Това важи и за полицията, защото колите ги обсипват с камъни и бутилки. Скодоумието стига дотам, че същият прием се оказва на линейките и пожарникарите. И естествено лекарите отказват да ходят по домовете. По празниците като Коледа младежите се забавляват, като палят коли и например в Страсбург, пълен с европейски институции, за една-две нощи горят около триста-четиристотин коли. Погледнати отвън, единственият белег, че тези квартали не са препоръчителни, са многоетажните здания. Но самите здания и околностите им са много по-добре поддържани от българските. Американски специалисти са установили, че във Франция има по-малко престъпност в крайните квартали от сродните американски именно защото са добре поддържани от държавата и общините. Понякога взривяват някое здание и разселват обитателите му, за да разредят социалното напрежение. Във Франция всяка община е задължена да строи и предлага социални жилища, тоест с нисък наем, но някои богати общини отказват и плащат големи глоби.
Нашите квартали не са се превърнали в гета, защото все още са обитавани от най-разнородно население. Още от социализма в един вход живееха професори и шофьори, шлосери и музиканти и т.н. Тоест това социално смесване, за което сега мечтаят западните социолози. Вярно е, че новозабогателите вече се изнесоха, но те невинаги са най-качественото население. В нашите квартали живеем по-спокойно. Е, едва сега, имитирайки белите хора, пламнаха някои коли, появиха се и нашите имитатори на западните графити. Чува се, че тук и там се продавали наркотици. Но, общо взето, ние като бели хора си живеем добре. Устата ни лепне, когато изричаме "като бели хора". Това означава за някои, както наскоро заяви един министър, че сме били влезли в клуба на богатите и затова имало атентати. Хората в крайните квартали надали си дават сметка в кой клуб сме.
За поддържане на блоковете от държавата и общините и дума не става. Сега

имало европейски пари

но само 111 искания. За какво са ни? На кого му прави впечатление, че входовете приличат на пещери, а външните стъпала на останки от бомбардировки, че площадките са затрупани с ненужни вещи и стари мебели. Няма кой да санкционира тези прегрешения спрямо противопожарните и санитарните норми. Младежите плюят дъвките по стъпалата като бели хора, защо пък не, и Шан з'Елизе го бяха нацвъкали с дъвки и кметството се чудеше как да ги изтърже. У нас не се чудим, просто си стоят като черни петна, в края на краищата белите американци въведоха дъвките. Голяма работа - малки петънца до разпиления боклук около кофите, олющените бои и мръсните прозорци на стълбищата, счупените стъпала, разтропаните тротоари, в които си отпорваме подметките, изкълчваме глезени и чупим ръце и се пръскаме с кална вода от разкъртените, спукани плочи. Общината би могла да определи един ден в месеца за едрите отпадъци като в лошите квартали във Франция, но защо да го прави, ние като бели хора дали ще го спазваме, щом няма глоби. Улиците - дупка до дупка, но магистралите - широки. Бензиностанции и хипермаркети - бол. Доброто им е, че осветяват тъмните квартали.
Седим си ние на някога общинските пейки, потрошени в еуфорията на избухналата демокрация, и възстановени от хората с подръчни материали двадесет години по-късно, почти опрели носовете до колите по тротоарите и си говорим за живота и света като бели хора, някои с бира в ръка, други, бездомници, с нещо за ядене, намерено в кофите. Смеем се на лафовете на Бойко Борисов, без много да ни е еня за съдържанието, нито пък, че за година и половина били затворили 12 малки болници и прочие. Мутрите на животните май са обикновено черни, но нашенските мутри били най-белите хора, достойни за подражание.
Говорим си за световни работи и с удоволствие казваме - хак им е на гърците, пък и на испанците, само по кръчми ходели, сиести правели, вземали пенсии по 2500 евро, въпреки че средната заплата е около 800-1000 евро, но кой да изчислява тези подробности. За ирландците и исландците кой знае защо нищо не казваме, може би защото са англосаксонци или пък, че са много далеч, а тях ни ги даваха за пример. Важното е, че тези мързеливци, гърците, сега си получават заслуженото. А пък на пазара гръцки дини, гръцки ябълки и гръцко грозде, в рибарниците гръцки риби. Ние, белите хора, предпочитаме да отидем на море в Гърция, защото е много по-чисто, по-спретнато, по-уредено, чудим се как в тази камениста земя всичко е обработено, как всеки си е построил къща. Сигурно германците, които сега ги "спасяват", са били там и са вадели камъните от нивите и са отглеждали маслините и са правели зехтина и хайвера. Но ние като бели хора си седим в боклука и плюем съседите. А една испанска поговорка гласи, че когато гори при съседите, топи си брадата във вода.    
В квартала млади майки

пият кафе и пушат като бели хора

докато децата им играят сред бутилки, пластмасови кофички и чашки, мазни хартии и ръждясали люлки. Да не ви хрумне да им кажете, че за много малко пари биха ги боядисали или че за половин час биха изчистили последните малки градинки, които мъдри архитекти са предвидили за тях, но сега будят апетити за още и още блокове. Те ще ви изгледат презрително и ще ви отминат с мълчание. Откога белите хора се занимават с такива работи! Нямало детски градини, а сред близките блоковете - три бивши детски градини. Най-добрата, в която, твърди легендата, навремето имало дори басейн, се руши сред малка горичка, защото - казват - някой някога я продал на някакъв израелец. И нощем там вият глутница кучета и хората се завиват през глава. Вечер не се ходи в тази посока и се спи със затворени прозорци. Никога не липсва някой юнак да им припява с цяло гърло в три часа сутринта, за да покаже как хубаво се е напил като бял човек. Друг държи да озвучи целия квартал като кучетата с бялата си американска музика или с някоя чалга. Кучетата били изяли човек, не обръщайте внимание, това се случва само в страните на черните хора. Говори се обаче, че някакви бели хора живеели от европейските пари за кучетата.
Иначе гледката наоколо е приятна като есенен пейзаж. Едни балкони остъклени с профили от социалистическото време, други, по-модерни, с пластмасови дограми от всякакви модели. Едни зелени, други червени, оранжеви. Общината сигурно е можело да определи още преди двадесет години цветовете за всеки блок, но пък кого ли дразни това? Купили сте си апартамент в блок с два паркинга отстрани, на единия направили пазарче от много грозни павилиончета, другият го взел някакъв магазин. След двадесет години решили, че наистина е грозно и направили друг пазар, но павилиончета останали там мръсни, свърталище на бездомници и наркомани. Една стара жена прекарва нощта на пластмасов стол. Наоколо бирени бутилки и кутийки от кока-кола. И когато някой казал, че ще го разчистят, изведнаж се оказва, че средата на паркинга станала частна, някой някога имал нива на това място. Оградил го надлежно с телена мрежа и направил бира-скара с две маси, посещавана само от приятелите му, заобиколена от мръсотия и грозота. А кой ще защити интересите на хората от блока за паркинга, за който са дали пари?

Грозно, ама нали сме бели хора

Е, във Венецуела минималната заплата била 476 долара, в Чили и други латиноамерикански страни приблизително толкова, вътрешният брутен продукт на държави, колкото нашата, бил няколко пъти по-висок. Но ние като бели хора не можем да се сравняваме с тази смесена раса от бели, индианци, негри и азиатци. Колко ни харесва израза "като бели хора", ама дава ли си сметка някой от нашенските бели хора колко е расистки глупав. А ако толкова искаме да побелеем, да вземем да си изчистим около блоковете, а общината като няма пари, да се заеме с организирането на дни на чистотата, да глобява нарушителите. А ние да си боядисаме входовете, да оправим градинките, да си изпразним балконите, да измием кирливите ключове на стълбищното осветление и бутоните на асансьора та дано да настигнем поне френските квартали за емигранти и тогава да седнем пред входовете и по хубавия, стар български обичай да избистрим световната политика като хора, обикновени хора. 
  

БНТ ядоса Киев, показа карта на Украйна без Крим

автор:Дума

visibility 125

Системата на НАП - пълна със слабости

автор:Дума

visibility 76

Има ли бизнес кръг около кмета в София, пита Мая Манолова

автор:Дума

visibility 254

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

И Съветът на ЕС одобри Кьовеши

автор:Дума

visibility 119

Франция и Италия с обща стратегия за мигрантите

автор:Дума

visibility 97

Пакетът "Мобилност" остава в дневния ред на Европарламента

автор:Дума

visibility 84

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 155

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 260

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 179

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ