Като кучето на нивата

Един от общо 30 критерии е изпълнила кандидатурата на България за седалище на местещата се от Великобритания Европейска агенция за лекарствата (ЕАЛ), установи Еврокомисията. Абсурдни са пропуските на София - не обещава да осигури безжичен интернет за служителите, не е дала данни за полетите от и за София, не гарантира работни места за членовете на семействата на работещите в агенцията и още, и още. Констатациите на ЕК не са изненадващи, като се има предвид несериозното отношение на правителството към участието ни в надпреварата за "апетитната хапка", като престижът е най-малкото предимство на това да си домакин на ЕАЛ. Агенцията има персонал от 890 души, 36 хил. експерти я посещават годишно - това са приходи за местните!
Правителството за сетен път просто отчете дейност - в последния възможен момент изпрати предложението си от цели четири страници, при това, ако бе написано от средношколник, щеше да звучи по-добре на английски, а и да изглежда далеч по-прилежно. Сравнена с другите оферти, нашата ни кара да се чувстваме като изоставащи ученици. Над 50 страници, богати илюстрации, видеоклипове, официални сайтове - това представляват предложенията на останалите 18 кандидатки. Нашето видео и сайт се появиха далеч след крайния срок за изпращане на офертите. Да не говорим, че България е една от малкото страни, делегации на които не са посетили официално агенцията, чийто домакин уж искат да бъдат.
94% от персонала на ЕАЛ предпочитат да я напуснат, вместо да дойдат да работят в България, сочи проучване. Що ли? Ей такива "оплесквания" от управниците допринасят за негативната конотация на израза "българска работа". Ако така - като кучето на нивата, се представим и по време на българското председателство на ЕС, ще покажем на европейците на практика как може да се копае и под дъното. Да не й се сърдим после на Европата, че все ни третира като втора ръка. Сами сме си виновни! Имидж се гради, не е директива, която да ти спуснат от Брюксел.