Каузата е закъсняла

Ако не са управляващите да произвеждат и по време на отпуските си "мъдрости", през август ще пукнем от скука. Ето, премиерът Борисов уж твърдо обеща, ама не почете с присъстието си вчерашните тържества на Шипка. Предния ден човекът кумува на сватбата на външния си министър, та може след бурните танци да го е пристегнал фракът и затова да е решил, вместо да се катери до някакъв си исторически връх, да си поспи сладко. Човещинка! А  като компенсация за височайшето отсъствие водещият на честването обяви присъстващата Цецка Цачева за "министър-председател на Народното събрание". Тя пък си заслужи повишението още предния ден. Когато на митинг-зарята в Габрово по повод Шипченската епопея произнесе кратко държавническо слово, с което откри...колелото и топлата вода заедно.
Новата национална кауза на България може да е добруването на гражданите й и стандартът на българина, каза г-жа Цецка с ораторски плам и самочувствие, подобно на онова, с което двамата депутати от ГЕРБ ни освободиха от турско робство "още преди 500 години".
Не се опитваме да окарикатурим достолепната  дама, тя сама го прави отлично. Понеже, като има претенции, че заема най-високия пост в държавата, както неведнъж важно е подчертавала, редно би било поне да знае, че "новата й национална кауза" всъщност е доста стара. И да не се излага. Грижата за обществото, за гражданите е смисълът за съществуването на всяка власт. Както и най-важното й задължение! Ако не е сатрапска, диктаторска, тоталитарна власт, разбира се. Така е от векове.  Правата и отговорностите на длъжностните лица в държавата (т.е.управляващите) са посветени на благоденствието на обществото, то е целта на човешкия живот. Така казват Платон и ученикът му Аристотел още през 5-4 век преди Христа. Така е, г-жа Цецке!
Друг е въпросът, че откак народът овласти ГЕРБ, пирамидата на правата и задълженията се обърна наопаки. Благоденствие пак си има, но то е за управляващите, които много бързичко си оправиха материалното положение. За сметка на обедняващото все повече и повече население. Такова избирателно благо се нарича само по един начин - "облагодетелстване". Но за това дума не се обелва в будоарите на властта. Напротив. Бойко Борисов продължава да си приписва като велико постижение това, че не е намалил пенсиите (сякаш има накъде!). Защото, по негови думи, те били високи и "тройната коалиция е виновна, че ги е направила такива". Правителство, синдикати и работодатели за срам и резил почти година се дърляха като кучета, докато всички клекнат на "голямото увеличение" - работната заплата да е минимум 270 лв. А премиерът и министрите му баламосват простия народец по телевизиите, че, видите ли, ако не са те с държавническата си грижа, да сме се катурнали в хендека заедно с Гърция. Само че тоя хендек за българския народ е недостижима перспектива, тъй като гърците в него живеят с многократно по-високи доходи. Имаме демографски срив, защото младите, умните, квалифицираните бягат от България, за да избягат от бедността. А които останат, не раждат деца, пак заради мизерията.
При такова плачевно, направо бедствено положение на народа, прекалено късно идва залъгалката с поредна "национална кауза". Каузата е закъсняла, Цецке! И то с цели две години...