Казусът ДДС

Лавина от желания предизвика напънът на премира Борисов да се покаже загрижен за ресторантьорите, обеща им 9% ДДС. А неговите правителства цяло десетилетие категорично отказваха дори да дискутират темата за диференциран ДДС. Борисов обеща 9% най-напред от догодина, последно като антикризна мярка - до догодина. Мнението и на финасовия му министър Владислав Горанов, и на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ е "против". 

Появиха се и други идеи, част от които бяха официално предложени (друг е въпросът с какви аргументи). Идеите са за намалена ставка за книгите, изобщо за туризма, за детските стоки. БСП внесе единственото предложение, от което ползата ще бъде за всички хора, особено сега в кризата - за намаляване на ДДС върху храните и лекарствата. Тръгна и лавина от искания - земеделци и преработватели също пожелаха по-ниски ставки, както и собственици на фитнес зали.

След кратко мълчание (щото Борисов го смъмри) на небосклона отново изгря Горанов със своето "против". И не само го стовари на бюджетната комисия, ами най-нагло заплаши с вдигане на ДДС на 24% или на данък печелба - до 18%. Така се налагало, ако всички предложения за 9% ДДС върху различни стоки и услуги се приемат, защото иначе хазната ще загуби 1,8 млрд. лв. Впрочем, разчетите на левицата показват, че нейното предложение, от което на практика ще има най-голям положителен ефект за хората (то е и най-сериозната промяна), няма да има толкова голям отрицателен ефект за бюджета, колкото посочва Горанов. 

Какво личи от цялата ДДС каша обаче? Осветли се големият проблем, че нашата данъчна система е така конструирана, че основните приходи да са от косвени, а не от преки данъци. И това поставя много сериозно на дневен ред въпроса за необходимостта от промяна в днея. За да не плащаме толкова висока социална цена. Но не се надявайте на тази власт.