Кирил Ивков пред Efirbet: Спряхме Пеле, но после на Мондиала никой не го спря

Смъртта на Пеле потресе футболния свят и е най-широко коментираната тема в спорта през последните дни. Все пак си отиде Краля на футбола, който единствен е спечелил три световни титли. Пеле покори световния връх със своята Бразилия, в която е със статут на божество, а за всички футболни хора и поколения си остава огромнатата легенда в Царя на спортовете и модел за подражание.

Един от българските футболисти, които са се изправяли на терена срещу Пеле, е Кирил Ивков. На 26 април 1970 година легендата на Левски е стожер в защитата на Б националния отбор на България, който завършва 0:0 с Бразилия в контролен мач пред препълнения стадион „Морумби“ в Сао Пауло. Месец по-късно същият този отбор на кариоките става световен шампион на Мондиала в Мексико.

В ексклузивно интервю за Efirbet.com Кирил Ивков се върна назад във времето, за да разкаже какво си спомня от великия сблъсък с бразилските звезди.

- Г-н Ивков, чувал съм, че по онова време Б националния на България не е отстъпвал много на А отбора?

- Това е самата истина, защото имахме изобилие от отлични футболисти, но всички те не можеха да играят едновременно в националния. Силата на Б отбора обаче беше неоспорима и затова го канеха за престижни мачове. За такъв ни покани и Бразилия, чийто тим се подготвяше за Световното.

- Кои играчи бяха в състава на България за този двубой?

- На вратата пази Каменски, аз бях последен в защита, а край мен бекове излязоха Иван Зафиров и Виден Апостолов, Бог да го прости. Пред мен играеше Божил Колев, а сред тези в средата на терена и атака бяха Павел Панов, Мир на праха му, Божидар Григоров и Цветан Атанасов.

- Страх ли изпитвахте или респект от Бразилия?

- Ако трябва да съм честен, нашият треньор Стоян Орманджиев, който ни води в тандем с Христо Младенов, светла им памет и на двамата, беше силно притеснен от класата и имената на съперника. Защото преди срещата Орманджиев ме извика и ми каза: Ако паднем до 0:3, това ще е добре за нас. Ние, играчите, обаче бяхме спокойни и надъхани да сме част от един спектакъл. Отделно бяхме и мобилизирани да покажем на бразилците, че струваме като футболисти, тъй като явно не ни брояха за живи, щом преди срещата един местен вестник пусна карикатури на българските играчи като бебета, които са лапнали биберони и лазят по терена.

- Каква беше атмосферата на стадиона?

- Това трудно може да се опише и сега. Над 150 хиляди зрители, които крещяха и скандираха имената на своите и се настройваха за разгромна победа. Долу около терена имаше много журналисти и репортери с камери, кабели, микрофони, апарати. Те дори бяха навлезли и на самия терен, и ни пречеха да загряваме нормално. Спомням си, че се прибрахме в съблекалнята по-рано, тъй като мачът трябваше да започне в 14 часа местно време, но ни казаха, че е преместен за 15 часа.

- Какво почувствахте, когато излязохте на терена?

- Бразилците ни помогнаха да се амбицираме още повече, тъй като допълнително ни изнервиха. Причината е, че журналистите нахлуха към центъра и започнаха да снимат играчите им и да им вземат интервюта, така че мачът закъсня още.

- Как се разви срещата?

- Те имаха топката, но ние не само се защитавахме организирано и задружно, но имахме и шансове в атака. Най-чистото ни положение се откри пред Григоров, който след комбинация с Панов излезе на добра позиция и шутира от движение, но край гредата. Но основният ми спомен е свързан с това, което се случи на почивката.

- Какво стана тогава?

- Прибрахме се в съблекалнята и тъкмо треньорът взе да дава указания, на стадиона избухна бомба. Погледнахме през прозорците и видяхме, че Пеле излязъл да загрява с номер 13 на фланелката. На това се е дължал и този оглушителен рев от трибуните.

- Как се справихте с Пеле?

- Пазеше го персонално Божил Колев и се справи, а в редките случаи, когато Пеле се измъкваше, както той, така и други бразилци, с колективни усилия затваряхме подстъпите към вратата.

- Какъв футболист беше Кралят на футбола?

- Пеле, Бог да го прости, беше уникален футболист, със забележителна техника, бързина и тънък комбинативен усет. Той сякаш и на гърба си имаше очи, тъй като виждаше всичко и знаеше накъде да насочи топката във всеки един момент. Но ние не бяхме отишли там да се наслаждаваме на играта му, а да се представим достойно и успяхме. На играта на Пеле се наслаждавах после по телевизора на световното.

- Успяхте ли да размените фланелката си с тази на някой от бразилците?

- Нямах никакъв шанс, тъй като след последния съдийски сигнал публика и журналисти нахлуха на терена и настана суматоха. На някои играчи на Бразилия им свалиха фланелките, а други бързаха да се приберат в събекалнята.

- Как приеха феновете на домакините равенството?

- Много тежко. От трибуните се чуваха мощни освирквания, а от преводача разбрах, че привържениците на терена са казвали на играчите: Вие един гол не можахте да вкарате на тези, а другия месец искате да ставате световни шампиони.

- Влезе ли някой от Бразилия във вашата съблекалня?

- Да. Служител от Бразилската федерация дойде да ни благодари за коректната и добра игра. Мен ме определи за най-добрия защитник в мача и ми подари едно радио за кола. И до ден днешен не мога да си простя, че след години продадох първата си кола с това радио в нея.

- След като видяхте как играе Бразилия, мислехте ли, че е възможно да триумфира на Мондиала в Мексико?

- Разбира се. Този равен изобщо не ме заблуди, въпреки че беше престижен резултат за България, тъй като по онова време Бразилия разполагаше с невероятен отбор и изпълнители. Лидерът беше Пеле, но и до ден днешен помня всички, които играха срещу нас – Феликс, Карлос Алберто, Брито, Пиаца, Тостао, Клодоалдо, Жерсон, Жаирзиньо, Ривелиньо и Евералдо. Малко след нашия мач те вдигнаха Златната Нике завинаги, а според специалистите това е бил най-силният национален тим в историята на Бразилия. За мен е привилегия, че аз и моите съотборници не само играхме срещу тези футболни гении, но и им се противопоставихме успешно.