Кирил Петков: Свободата не се добива с еднократен акт
В многовековната история на България има много примери за духовно величие, героизъм, които ни изпълват с гордост. Има обаче една дата, която за нас българите е синоним на думата свобода. Това е 3-ти март 1878 г.
Преди 144 години българският народ прави решителна крачка към свободата, към възстановяване на държавността, утвърждаване на България като суверенна държава. Това се казва в изявление на министър-председателя Кирил Петков по случай националния ни празник Трети март и отбелязването на 144 години от Освобождението на България.
Свободата не се добива с еднократен акт. Тя идва дълго мечтана и изстрадана. Тя е резултатът от продължителен и труден процес, който започва с духовното възраждане и борбата за църковна независимост. Минава през хайдушките пътеки и нелегалните комитети на Левски. Възкръсва от пепелищата на Априлското въстание.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество“, пише Христо Ботев и начертава пътя на саможертва в името на свободата.
Свободата е най-ценното право на човека. Свикнали сме да я приемаме за даденост, но в дни като днешния е редно да си дадем сметка, че без нея нищо друго няма стойност. Наша отговорност е да я пазим и отстояваме всеки ден.
Свободата не идва даром. Тя идва с кръвта на априлци, с безстрашието на опълченци, с вярата на батачани, със саможертвата на хилядите загинали воини - руснаци, украинци, литовци, белоруси, финландци, поляци, румънци.
На този ден можем само да кажем: Благодарим.