Клечене в храстите вместо Голям шлем

Чувства се напрежение по Големия шлем - трите големи енергийни проекта, заяви миналия петък пред журналисти президентът Георги Първанов. Държавният глава е прекалено дипломатичен. Около Големия шлем има не напрежение, а истерия и при това не от вчера. А на всичко отгоре основният й възбудител не се намира в България. Ама нейсе. Срещу истерията има средства - валидол, валериан, диазепам, а в крайна сметка за някои особено истерични по темата уж десни политолози е подходяща и добрата трева. Срещу глупостта и малодушието на кабинета по темата обаче няма такива лекарства.
Противопоставянето на сегашните управници на трите големи енергийни проекта с руско участие - АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и нефтопровода "Бургас-Александруполис", беше една от монетите, с която Бойко Борисов заплати за подкрепата на десните партии. След това започнаха бакалските пазарлъци с руснаците - пускаме "Южен поток", отказваме се от "Бургас-Александруполис", а за "Белене" ще видим. И всичко това се маскираше зад огромна загриженост на партията (ГЕРБ) и правителството за здравето на българите и чистотата на българската природа. Макар че много намирисваше и продължава да смърди на загриженост за добрия дослук с новия Голям бял брат. И се почна едно разтакаване на руската страна, което трябваше, според наистина простите сметки на управляващите, да я накара сама да се откаже от проектите за атомната централа и нефтопровода. Така да се каже "И вълкът сит, и агнето цяло", в интерпретацията на кабинета "Борисов".
В замяна обаче Бойко Борисов очакваше американците да предложат нещо. Какво ни предложи новият Голям бял брат? Първо, газопроводът "Набуко" като алтернатива на "Южен поток". Всички повтарят, че единият проект не измества другия, но истинските намерения на играчите отвъд окена са точно обратните. Второ, предложена ни бе някаква микстура от въглищна енергетика, зелена енергетика, шистов газ и американски ядрен реактор. Първите две доказано замърсяват екологията. Реакторът на "Уестингхаус" пък и да се случи, ще бъде в такава перспектива, че дотогава Бойко Борисов ще излезе в пенсия и ще му е все тая какво се случва наоколо. Трето няма.
И тази манджа я сервираха на обществото, гарнирана с дежурния сос ала "независимост от енергийните доставки от Русия". Реалността обаче се оказа друга. "Набуко" има повече проблеми, отколкото доставчици на газ. Вчера вестник "Сънди Телеграф" публикува мнения на английски специалисти, че пускането на газопровода "Северен поток" е обезмислило "Набуко". При това газопроводът през Балтийско море дори не е пряк конкурент на "Набуко", което показва, че това това не е търговски проект, както ни го представяха, а политически. Що се отнася до въглищната и зелената енергетика, освен екопроблемността им те и в момента оскъпяват електрическия ток в България. И ще продължат да го правят, по признанията на правителствени чиновници. Излиза, че преки изгоди за момента за България няма. Няма нито един проект, различен от руските, който сега в кризата да осигури заетост, натоварване на промишлени мощности или пък стратегически да осигури безопасността на България, в широк смисъл.
Какво прави кабинетът при тази ситуация. Кабинетът се прави, че води някаква сложна и многоходова политика, според която да е добре и с едните, и с другите. Всъщност кабинетът е в храстите. Клечи и се ослушва какво се случва наоколо. А междувременно България в условията на криза пропилява ценно време.