Климатичните промени изпепеляват не само Австралия

В полунощ на 31 декември 2019 г. отбелязахме началото на 20-те години на XXI век. По традиция новата година бе посрещната в редица държави с пищни празненства, фойерверки и шампанско. Австралия отпразнува новогодишната нощ в пламъци. Хиляди хора - местни и туристи - трябваше да бягат към плажната ивица, за да се спасят от смъртоносните пожари. Пожарите се разпространиха в четири щата, като в някои случаи фронтовете се простират на стотици километри. Най-силно засегнати от пожарите са щатите Нов Южен Уелс и Виктория. До този момент 28 души, сред които и пожарникари, са загубили живота си. Стотици австралийци останаха без дом след опустошителните пламъци. 

На 2 януари регионалният премиер на Нов Южен Уелс Гладис Береджиклян обяви 7-дневно извънредно положение, което впоследствие бе удължено с още 48 часа. Военните се включиха в евакуационните мисии и извозваха с лодки местни жители и туристи до безопасни зони. В средата на миналата седмица молитвите на хора от цял свят бяха чути. Заваляха обилни дъждове, които временно укротиха бушуващите пожари и позволиха на огнеборците да си поемат глътка въздух в неравната борба с природната стихия. 

В момента в Южна и в Югоизточна Австралия има около 130 активни горски пожара. Освен с човешката трагедия, 

австралийците ще трябва да се справят и с екологичната катастрофа 

пред която е изправена страната. Откакто пожарите избухнаха през септември, което е много по-рано от обичайния летен сезон, е установено, че са унищожени 11 млн. хектара гори и обработваема земя. А еколози от Университета в Сидни изчисляват, че почти половин милиард бозайници, птици и влечуги са загинали. Метеорологичните прогнози предвиждаха горещата вълна да постави в над нормалната пожарна опасност по-голямата част от източното крайбрежие, Източна Тасмания, Северна Виктория, остров Кенгуру. 

Горските пожари не са необичайно явление за Австралия. Климатът на континента е предимно горещ и сух, като с най-голямо влияние са тропичните въздушни маси - сухи във вътрешността на континента и влажни по крайбрежията. Най-горещите и сухи месеци са декември и януари. Ситуацията се влошава и от увеличаващата се пустинна площ. 

Засушаването на Австралия започва да се превръща в злободневна тема. Тази година обаче пожарите са по-горещи, по-чести и обхванаха райони, които обикновено не горят. В резултат на огнените бедствия някои животински популации бяха изцяло заличени, а оцелелите видове се превърнаха в застрашени от изчезване. Така например около 30% от естествената среда на коалата, която е най-известният животински представител на държавата континент, бе погълнат от пламъците, а над 8000 коали са загинали в огъня. Непосредствено след избухването на чудовищните пожари интернет пространството и в частност социалните мрежи се изпълниха със снимков и видео материал на случващото се. Случайни хора се хвърлят в пламъците, за да спасят оцелели коали и кенгура, коали бягат към пожарникарите в търсене на спасение и вода, кенгура прегръщат своите спасители, доброволци обикалят пепелищата в търсене на оцелели животни, за да ги съберат и извозят до спасителните центрове. Хиляди кадри, показващи отдадеността на неправителствени организации, доброволци, ветеринари, които работят неуморно ден и нощ, за да се погрижат за оцелелите диви животни. 

Изумително е как човек и животно се обединяват 

в името на една изконна цел - да оцелеят. Спасените и оцелели животни ще бъдат върнати в природата, след като пожарите бъдат овладяни. 

По-страшният въпрос е дали ще има природа, в която да бъдат върнати?

Удивителна бе реакцията на премиера Скот Морисън. В разгара на бедствието той реши, че е време да излезе в коледна ваканция на Хавайските острови, докато родината му бавно се изпепеляваше от природната стихия. Връщайки се на родна почва, г-н Морисън не демонстрира никакво съчувствие, нито разтревоженост. Навсякъде бе посрещнат от гневни граждани и недоволство, но някак си остана безразличен към чувствата и към страха на австралийския народ. В самата Либерална партия започнаха обсъждания за отстраняването на Скот Морисън от лидерския пост на партията, публичният натиск за оставката му е силен. Действията на премиера бяха осъдени и от чуждестранни лидери. Правителството продължава да отрича, че човешкият фактор в случая въгледобивната промишленост и добивът на полезни изкопаеми имат общо с огнената криза. Австралия се нарежда сред страните с най-високи емисии на глава от населението. Страната отделя 1,3% от парниковите газове в света, а населението й представлява 0,3% от населението на земята.

Според известния английски речник "Колинс" думата "климатична стачка" е избрана за дума на 2019 г. Значението на думата е описано по следния начин: "Форма на протест, която стана популярна преди малко повече от една година с действията на шведската ученичка Грета Тунберг и която прерасна в световно движение". Климатичните промени безспорно са факт, глобалното затопляне е с по-застрашаващи последици от когато и да било. Изминалата година беше наситена с природни аномалии и бедствени стихии, но събитията в Австралия несъмнено са сред най-зловещите. Глобално бяха регистрирани над 1600 пожара в Европа, горите на Амазония, Сибир, Калифорния. Водопадът "Виктория" в Африка пресъхна. Глобалното затопляне доведе до изместване на климатичните зони в много региони на света, включително разширяване на сухите климатични зони и свиване на полярните климатични зони. В резултат на това много растителни и животински видове са претърпели промени в своята естествена среда, видово разнообразие и промени в своите сезонни дейности. Изменението на климата 

може да засили процесите на деградация на Земята 

включително чрез увеличаване на интензивността на валежите, наводнения, покачване на нивото на моретата и топенето на ледовете в Антарктика. Продължаващата брегова ерозия се засилва и въздейства върху повече региони с повишаване на морското равнище, а температурата на Земята продължава да се покачва. 

Човешката дейност несъмнено играе голяма роля за глобалното затопляне. През 2019 г. почти нямаше месец без масови протести срещу лидери и правителства, които не проявяват твърда политическа воля за смекчаване на климатичните промени. Протестите бяха основно организирани от млади хора, включително ученици и студенти, които изказаха своето безпокойство, че за идните поколения няма да остане планета, на която да живеят. 

На срещата на високо равнище на ООН за климатичните промени през декември в Мадрид световните лидери трябваше да поставят фокус върху тревожните климатични прогнози и да постигнат консенсус за съкращаване на   газовите емисии в атмосферата. Близо 27 000 делегати пристигнаха в испанската столица с цел да финализират договореностите по някои спорни точки от Парижкото споразумение и да уредят правилата за пазарите на въглеродни емисии и други форми на международно сътрудничество, съгласно член 6 от сделката. В крайна сметка разговорите не успяха да доведат до консенсус в много области и най-наболелите теми бяха отложени за следващата среща по въпросите на климата през 2020г. в Бон. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е "разочарован" от резултатите от срещата и попита присъстващите: "Наистина ли искаме да бъдем запомнени като поколението, което зарови главата си в пясъка? Лидерите на всички страни трябва да проявят отчетност и отговорност. Всяко действие, различно това, би било предателство за цялото ни човешко семейство и за всички следващи поколения." 

На фона на тези събития президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят от Парижкото споразумение за климата. На практика обаче това няма как да се реализира преди президентските избори в САЩ догодина.