КНСБ настоя за по-справедливо разпределение на ресурсите

"Доходите в България могат да бъдат по-високи, ако това, което се произвежда, се разпределя по-справедливо". Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на честването на 30-годишния юбилей на профсъюзната организация, което събра стотици гости в Националния дворец на културата, предаде БНР.

"Ние успяхме за 10 години, последните 10 години особено, и в последните 3-4 от тях най-отчетливо, да удвоим работните заплати, но въпреки всичко темпът на конвергенция, темпът на догонване е изключително бавен и ни оставя пак последни по доходи", коментира Димитров.

Пламен Димитров посочи, че където има синдикати и Колективни трудови договори, доходите са дори с 14 на сто по-високи и отново повтори, че покритието с Колективен трудов договор трябва да е поне 60 на сто, а не сегашните 30 на сто.

Според него е възможен ръст на БВП от над пет на сто през следващите години и ежегоден ръст на доходите с поне 12 на сто, като целта е през 2022 година минималната заплата, да стане 800 лева, а средната - 1800 лева. 1000 евро заплата е факторът, който ще върне много българи в родината, смята Пламен Димитров.

По темата за влизането на страна в ERM2, известен още като „чакалнята на еврозоната“, Димитров напомни единната позиция с работодателите за влизане в чакалнята при запазване на съотношението на фиксирания курс на лева към еврото.

Лидерът на КНСБ заяви, че е скептичен за правния ефект от проверката на приватизационните сделки, възложена от главния прокурор: "Много срокове са минали, давностни срокове. Сега се говори за промяна на законите ретроактивно, така, че ако е имало престъпление, е трябвало да има наказание в съответния момент. Много е сложно, според мен 30 години по-късно, 20 и няколко години по-късно, да се намери правно наказателно решение, което да е издържано. Затова казвам, че по-скоро е моралното, но и това да направи, аз съм "за".