Когато на младите българи им писне, просто напускат страната

Александър Станчев е роден на 22 май 1986 г. в Пловдив. Завършва Френската гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" в Пловдив през 2006 г. През 2010 г. се дипломира като бакалавър по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в пресцентъра на БСП и като сътрудник в софийския офис на представителя в Европейския парламент Илияна Йотова. От 2009 г. е сътрудник в нейния офис в ЕП в Брюксел. Тези дни обаче заминава да следва магистратура в Москва (МГИМО). Избрал е специалността политика и икономика на Евразия. Член е на БСП от 2005 г.

Цитат:
Нищо не може да се сравни с това да видиш нещата от първа ръка и на място


- Сашо, какво е политиката за младите в Европа? По-гневни или по-апатични са младежите там, отколкото в България?

- Младите навсякъде чувстват политиката като нещо сложно и неразбираемо, но напоследък я чувстват и като нещо враждебно. Поради което и отговарят със същото - с враждебност. Ако ми беше задала въпроса преди една година, може би щях да ти кажа, че младите хора на Запад са апатични, но последните събития в Англия например показаха, че вече чашата е преляла, апатията е стигнала предела си и гневът вече излиза от хората. И няма как да е иначе, тъй като сегашните 20-25-годишни усещат, че са на път да бъдат едно загубено поколение. Хора, които никога няма да успеят да се реализират професионално и в обществото, независимо какви мечти имат, колко усилия полагат, за да ги постигнат, колко добро образование получават и т.н. Това чувство те кара да станеш апатичен, а когато това се трупа с времето, апатията и чувството за безизходица рано или късно избиват на гняв. У нас и в Източна Европа като цяло е много по-различно. Ние сме някак по-апатични, а бунтът ни стига до търсене на Вожд и Учител, който да ни оправи. Поредният такъв печален експеримент започна преди две години и, уви, все още се развива пред очите ни. Не ме разбирай погрешно, не се изживявам като бунтар, още по-далеч съм от съжалението защо в България не се издигат барикади подобно на тези сега по лондонските улици или в парижките предградия преди няколко години. Просто май пак стигаме до момента, в който си казваме, че сме ужасно търпелив народ, а младежите, които може би са най-енергичната част от него, са научени още от родителите да да стискат зъби и, когато им писне от всичко и всички, просто си хващат багажа и напускат страната.

- А къде е гневният глас на младите у нас? Не са ли леви, както повечето им връстници?
       
- Вече споменах, че сме страшно търпелив народ и съответно ние, младите, сме приучени да стискаме зъби, примирили сме се, че не можем нищо да променим, а трябва да се развиваме в тези ненормални условия или по-скоро напук на тях. Убеден съм, че ако се разходиш сред млади хора в каквато и да е среда и ги попиташ по-подробно как те си представят живота и какво искат от държавата, ще видиш, че според всеки учебник по политология те са леви. Да, обаче изборните резултати го опровергават - те или не гласуват за левицата, или изобщо не гласуват. Не мисля обаче, че е толкова трудно и в никакъв случай не е невъзможно да привлечем младите гласоподаватели към нас и дори да ги направим убедени свои съмишленици. Имам голяма надежда и основание да смятам така, защото върху сегашното поколение млади не стои един много тежък товар на младежите от 90-те - вмененото тогава чувство за вина, вина за късния социализъм с всичките му проблеми, за рухналата система в края на 89-а година. Ще ми се да видя БСП малко по - агресивна, малко по-нахъсана, без, разбира се, да копира разпасаното поведение на сега управляващите. Не се срамувам ни най-малко, че съм социалист и членувам в БСП и ако сред привържениците на Костов или Борисов има хора, които смятат, че аз трябва да се срамувам от този факт, това си е чисто техен проблем. Първо, след като сме наясно, че искаме и можем да провеждаме една определена политика, трябва да започнем да говорим интересно за нея на хората. Второ, много ми се ще да се отучим от говорене в лозунги - не само младите, а изобщо който и да е спира да ни слуша още на първото изречение, макар и да имаме какво да му кажем. И така, лека-полека, ще видиш, че не е толкова трудно младите масово да се идентифицират с левицата и БСП. Тъй че на младите в БСП казвам горе главата - ако сами не си повярваме, няма как другите да ни вярват.

- Ти си имал шанса да усетиш и да участваш в правенето на политика в Европейския парламент. Голямата бюрокрация или голямата политика взимат връх в Брюксел?

- Всъщност разбирам, че всяка една мощна държава и наднационална организация се крепи на бюрокрация, която обаче в случая с ЕС е доведена до наистина влудяващи размери. И все пак, там наистина има немалко области, в които Брюксел взима решенията за голямата полтика - процедури, регламенти, директиви и какво ли още не. Вярно, звучи изключително неразбираемо за обикновените хора, в името на които се взимат тези решения. Но всичко това има реално отношение и върху решенията, които взима нашата държава и които в крайна сметка се отразяват върху ежедневния живот на хората и на различните професии в България. Ето например скоро слушах за сериозните проблеми, които имат нашите млекопроизводители с изискванията, които се налагат от Брюксел. Или пък дали ЕС прави необходимото, за да попречи на мобилните оператори да ни карат да плащаме необосновано скъпо разговорите по български джиесем в чужбина. Някой може да каже "Е, какво толкова - колко е важен един малък интерес като българския?" И тук опираме до работата на българските евродепутати, които трябва да настояват: "Да, може да е малък, в сравнение на големите държави, но си е наш и това го прави голям."

- Не се ли "губи" човек в цялата тази информация, безброй наредби, директиви, хиляди страници...

- Искам да ти кажа, че е много хубаво да виждаш как български евродепутати работят заедно в защита на някой въпрос от национален интерес, въпреки партийните си различия. Така например българските евродепутати социалисти се бориха с всички сили, за да получи нашата страна зелена светлина от ЕП за влизане в Шенген или пък да не се премахват субсидиите за тютюнопроизводителите в България. И когато работиш като сътрудник на евродепутат, който не се държи като шушумига, не пише доноси срещу страната си, макар че е в опозиция и това би извлякло някакви дивиденти за партията му, а защитава национален интерес, тогава и ти се мотивираш и знаеш защо работиш и имаш причина да изчетеш десетки страници, написани от евробюрокрацията.

- А как се забавляват младите в сърцето на Европа?

- Най-голяма концентрация на млади хора има в Европейския парламент, ако сравняваме с останалите европейски институции. Отношенията между тях обаче са малко по-особени, защото с времето започваш да водиш някакъв живот в един огромен балон. Т.е. работиш с едни същи стотици хора, пиеш с тях след работа, ходиш по барове с тях, навсякъде започват да ти се въртят едни и същи лица и много-много не се срещаш с хора, които нямат нещо общо с институциите. Това за някои не е проблем, за други обаче е. И започваш да тъсиш начин да се запознаваш с някого "извън твоята черга", за да може да си говорите и за друго, освен за работа. Нощният живот в Брюксел няма нищо общо с този в София, Пловдив или Варна.  В сравнение с тях белгийската столица е един скучен бюрократичен бюргерски град, където всичко живо си ляга в 10 часа вечерта. Въпреки това се намират интересни места, особено петък и събота вечер. Освен това Брюксел има голямото предимство да бъде близо до големи и интересни градове като Амстердам, Париж, Лондон или Кьолн, железопътният транспорт е много добре уреден и с влак или с кола можеш да отидеш за уикенда с приятели на сравнително евтини цени.

- Колко често се връщаш в България и какво те връща тук?

- Връщам се доста често - всеки месец пътувам между България и Брюксел и се старая да си дойда за три-четири дни, ако нямам възможност да се върна за цяла седмица. Много неща ме връщат тук - семейството, приятелите, но и служебни ангажименти. Дейността на Илияна Йотова, за която работя, е изключително свързана с България, тя се интересува от всички въпроси, които по един или друг начин засягат нашата страна и за да мога да си върша работата и да и бъда полезен, аз нямам право да изпускам от внимание това, което се случва у нас. Колкото обаче и да са развити интернет медиите, нищо не може да се сравни с това да видиш нещата от първа ръка и на място. И при всяка възможност се прибирам до България, а така, покрай работата, успявам да се видя с приятелите и семейството в София или в родния Пловдив. А и да ти кажа, България липсва на немалко от нас зад граница, но това човек го усеща, когато излезе за дълго от страната. Започват да ти липсват много неща, които не си осъзнавал, че са важни за теб или дори са те дразнили, като например нашето по-южняшко отношение към живота. И, разбира се, нещата, които са ти скъпи, а си оставил тук - домът, семейството, приятелите, средата ти. Сега, когато заминавам да следвам магистратурата в Москва, ще имам по-рядко възможността да се прибирам, но се надявам, че ще продължа да намирам всеки път причина да се връщам у дома, в България.

- Какво е за теб да си "успял млад човек"? Може ли да си такъв и в България?

- Успелият млад човек работи за добри доходи, които му позволяват да живее спокойно и да прави лични планове. Работи това, което му се удава и в което е наистина много добър, чувства се удовлетворен от себе си и постоянно си повдига летвата по-високо. Не съм загубил вярата си, че ще се реализирам в България, след като завърша образованието си и все още мисля, че ще го направя. Но виждам как мои приятели, които заминаха за чужбина и доскоро виждаха смисъл да се приберат в България, все повече се отказват. Защото виждат как страната ни е влязла в страшна безпътица, икономически затъва в тресавището и се управлява напълно безидейно и на автопилот. Ако си говорим реалистично, не мисля, че ще върнем младите хора зад граница, особено успелите сред тях. Това, което обаче можем да направим, е да спрем хората, които все още не са го направили.

- Кебапчета, пелмени или белгийска бира?

- Кебапчета, твърдо! По възможност, придружени с шопска салата и ракия.