Когато образованието не е ценност

Знам, че по тази тема се изписаха и изговориха куп неща. За поредното почти последно място в света след обхванатите държави и категорично последно в Европа в международния тест PISA, който проучва функционалната грамотност и оценява степента, в която 15-годишните ученици са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. 

Искам да подчертая, че не поставям всички млади хора под общ знаменател. Има и такива, които искат да успеят в живота благодарение на знанията си. 

Но тук става дума за масата. Или за средната статистика. 

Казват, че образованието ни било изостанало и трябват реформи. И тези реформи били закъснели. 

Има нещо сбъркано в мисленето. Образователната система да се настройва според желанията на учениците. Те били различно поколение, не можели да учат като техните родители, като техните баби и дядовци. 

Според мен проблемът не е дали образованието е модерно. 

Проблемът е в нежеланието да учиш. Защото не виждаш смисъл. 

И никакви картинки, никакви електронни уроци и опростяване на учебната програма не могат да променят това.

Причината е, че през последните 30 години образованието у нас се обезцени. Всеки в училище трябва да бъде избутан да завърши, дори с цената на хиляди компромиси. Това е системата парите следват ученика. Във висшето образование е същото. Всеки, който иска, става студент и го избутват, за да завърши. 

В същото време България е на първите места в Европа по тютюнопушене и употреба на алкохол и наркотици сред подрастващите. Защото у нас в култ е издигнато забавлението, а не образованието.

В студентски град не останаха библиотеки, но за сметка на това чалгатеките са на всяка крачка. Студентите по принцип са най-революционната част от хората. Не и у нас. Корупция, пенсионна реформа, болнични и какво ли още не... Къде са студентите да протестират, както е в много други страни като Франция, Гърция...

Чалга мисленето е промило мозъците и възпитава покорство.  

Защото в държава, която се е сраснала с мафията, където водеща е сивата икономика, пари можеш да изкараш и не чрез труд, а заобикаляйки законите. 

И доброто образование не гарантира солидна работа и висока заплата. 

Ако преди беше важно да работиш за обществото, то днес сме пропити от разлагащ ни егоизъм. Издигнали сме в култ парите, спечелени независимо по какъв начин. И тук мечтата на повечето се изразява в думата "далавера". Която знам от ученик, че е нещо лошо, но днес се смята за положително и му викат "предприемчивост" - за благозвучие. 

Основният проблем е подмяната на ценностите. Образованието вече не е сред тях.