Когато работа се върши, за да не се свърши

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Много съм благодарен за инициативата на министър Мирослав Найденов да се консултира по решения, свързани с отглеждането на ориенталски тютюни в България, само че това е типичен пример за това как вместо да се върши работа, се създава впечатление, че нещо се прави.
Ако министър Найденов искаше да се види с евродепутатите в понеделник, нямаше да изпрати поканата в неделя следобед. По това време аз вече съм бил вече в самолета за Брюксел, защото понеделник е работен ден за Европейския парламент. В офиса си съм от 9 ч. с цял списък от предварително уредени срещи и насрочени заседания на комисии.
Въпросът с директивата за ориенталските тютюни не е възникнал в събота. Предложението на Европейската комисия вече втора година се обсъжда в различните европейски институции, включително в Европейския парламент. Този въпрос не изисква и да се реши до понеделник.
Искрено се надявам, че досега Министерството на земеделието и горите е следяло въпроса, знае какъв му е проблемът и знае за какво може да потърси депутатите. Българските представители, включително и аз, винаги сме гласували в полза на удължаването на субсидирането на отглеждането на ориенталски тютюни. На разположение съм и сега на г-н Найденов по този и други въпроси от национален интерес. Но не по този начин, зад който прозира желание за самореклама.
Има съвременни начини за комуникация, ако въпросът не търпи отлагане или някой негов служител е пропуснал да покани евродепутатите. Такива са конферентните разговори, видеовръзките, които се практикуват все повече между европейските институции и националните власти в страните-членки. Несъмнено министърът знае за тях, тъй като му се е налагало да общува по този начин с партньорите си в Брюксел и Люксембург.
Но среща в понеделник на обед, която се организира в неделя следобед, не показва загриженост за българските тютюнопроизводители, а имитация на дейност.