Когато сценаристите са отзад, а не отпред

Когато изпитите бяха наистина изпити, нерядко се случваше отговорите да нахлуят в главата ти, едва след като си излязъл от аудиторията. Нещо подобно се случи с гостуването в "Шоуто на Слави" на премиера и на още три високопоставени длъжностни лица. В разговорите с тях, особено с Борисов, водещият изглеждаше безпомощен, с което си навлече тонове критика. А на афтършоуто, както можем да оприличим последвалия публичен разбор на четирите вечери край диванчето, се оказа, че сценаристите не само са наясно с отговорите на въпросите, но и порицаха събеседниците, най-вече министър-председателя, за заобикалянето, премълчаването или откровеното преиначаване на фактите. Сякаш за да потвърдят неправещата ни чест поговорка за втория акъл на българина.

Известно ми е как се подготвя за събитие президент, три години това ми беше работата. Събираш максималната информация по конкретния повод, но от нея извличаш и поднасяш минимума. Така обемът позволява държавният глава да запомни текста почти наизуст, като същевременно не му спестява нищо важно от предисторията на проблема, от вариантите за неговото решаване и от предполагаемите тези на опонентите. Това е важно, защото президентът не работи със слушалка в ухото. Той трябва на секундата да преценява какво от онова, което му е подготвено, ще използва дословно, и по кои теми ще импровизира.

Навярно по сходен, че и по по-лесен, начин, защото на водещия се подсказва в ухото, се работи и в шоуто. На всекиго от седмината сценаристи се пада да събере информация по едва три въпроса на предаване, после шоуменът се затваря за час-два и се подготвя. Ако по някаква причина не вдява какво са му написали, ще му го поднесат на аутокюто или в слушалката. А сценаристите, колкото и ругатни да отнесоха сега, не са глупави. Видя се в афтършоуто, че са наясно и с монопола върху горивата, създаден с въведените от "Борисов 1" правила, и с напомпването на КТБ с активите на държавни фирми пак по това време, и с доста по-големия както размер, така и процент на дълга, нараснал два-три пъти при трите правителства на сегашния премиер. Защо в такъв случай допуснаха Трифонов да бъде обидно неубедителен?

Този въпрос не би имал никакво значение за обществото, ако шоуто нямаше влияние върху толкова много хора. И ако екипът му не похабяваше енергията им за каузи, които не биха променили или поне не биха подобрили нищо, като мажоритарното гласуване или партийните субсидии. Както и ако не бяха многобройните подозрения, че евентуалният политически проект ще помогне на ГЕРБ за ново правителство начело с Борисов.

След четирите неуспешни издания на шоуто някои побързаха да констатират, че патерицата, предназначена да крепи кабинета, е далеч по-чуплива от конструкцията на властта. Но така е само на пръв поглед. А и не става ясно защо сценаристите, които обикновено са преди всяко предаване, тъй като работата им е да напишат думите, този път решиха да се изявят след последните четири. Сигурно са целели да спасят донякъде положението, казвайки неприятни за властта истини. Но пред далеч по-малка аудитория и не в пряка дискусия с госта, което значително снижава ефекта. Очаква се Борисов да отговори, че ако са били толкова сигурни в думите си, са щели да му ги кажат в очите. И ще бъде прав. Не във фактите, а във възползването от поднесената му патерица. С което шоуто отново ще го направи победител, макар и този път задочно.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info