Кого храни българската земя?

През изминалите повече от 13 века от съществуването на нашата държава българската земя е хранила народа ни, без да се е налагало да внасяме хранителни продукти. Дори в недалечното минало сме изнасяли значителни количества зеленчуци, плодове, консерви, животни и животновъдни продукти (месни и млечни), кожи и др. Това е известно на цяла Европа, арабските страни и Куба. Нашите поети я наричат земя кърмилница, воините - майка родина. На българската земя и природа са посветени много стихотворения, песни, разкази и романи.
Вече 22 години сме в т.нар. преход. Ако човек слуша, гледа и чете изявленията на управляващите по медиите, остава с впечатление, че в земеделието всичко е наред и ние сме добре. Известен политолог каза скоро по една телевизия, че българското земеделие се развива много добре, водещата остана озадачена. Не са такива данните в статистическите годишници на България и Евростат, където по всички показатели сме на последно или предпоследно място.

Първенци сме по негативните показатели

които характеризират нашето земеделие като екстензивно и монокултурно. И всичко това при положение, че за развитие на отрасъла и селските райони вече се наливат ежегодно средства, надвишаващи милиард.
В края на октомври м.г. нашият министър на земеделието и храните беше домакин на своя немски колега г-жа Илзе Айгнер. Не се съмнявам, че са обсъждали важни въпроси, отнасящи се за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. В немската делегация е бил и журналистът Райнер Кьонигер. Същият споделя своите впечатления за земеделието в България в немски вестник. Статията бе преведена и отпечатана и у нас със заглавието: "Дългият път на българите, една страна в ЕС, която (все още) не напредва". Авторът коментира подробно разговорите за ОСП. Спира се на нашите агромилионери и амбицията на министър Найденов да промени положението. Видял е мършавите животни, скитащи из пустеещите земи, и възкликва: "България и милият добитък". Отбелязва, че за да се види добра кравеферма, трябва да се пътува 250 км на югоизток от София и почти толкова (до Петрич) за посещение на месопреработвателно предриятие, където се правят български колбаси от баварски прасета. Добре, че не е посетил хранителен магазин, за да види истинско немско краве масло и вносни салами с онова цветисто име, с което ги нарече нашият министър.
Всичко за съжаление е вярно. Но не се вижда и се подминава от управляващите и лидерите на партиите (управляващи и опозиционни), които се занимават с всичко друго, но не и с основните проблеми на земеделието, с необходимостта от производство на повече собствени хранителни продукти.
Нека погледнем годишния аграрен доклад 2011 г., отнасящ се за 2010 г. През 2010 г. са произведени 6975 хил. т. пшеница, ечемик и царевица, от които са изнесени 3428 хил. т. - почти половината от производството. Износът на пшеницата в проценти е 56, на ечемика - 59, на царевицата - 32. Подобна е картината и с маслодайните култури - слънчоглед (производство 1536 хил. т., износ 580 хил. т. - 38%), рапица -(производство 545 хил. т., износ 532 хил. т. - 98%). Общо за двете културни износът възлиза на 53% от производството. Изнасяме огромни количества от двете групи земеделски продукти. Вноса няма да коментирам, тъй като е незначителен. Тези две групи заедно с техните производни и тютюна и тютюневите изделия формират положителния валутен резултат за сектор земеделие. В същото време покриват недостига от валута при вноса на хранителни продукти от животински произход, на зеленчуци и плодове.
При плодовете и зеленчуците, взети заедно, валутното салдо е отрицателно, като е намаляло от 106 на 68 млн. щ.д. Още по-голямо е намалението при зеленчуците - от 58 на 26 млн. щ.д. Намалението обаче не е достатъчно, за да отчетем положителен знак. За състоянието на тези производства най-добре говори пазарът, където стоката е предимно вносна. Не коментирам въпросите с цитрусовите плодове, кафето и захарта, на които винаги сме били вносители.
Не е по-добро положението с лозарството, където плододаващите площи за 10 години са намалели 2,5 пъти, а изоставените лозя са се увеличили над 6 пъти - от 40 хил. на 260 хил. дка. Българското десертно грозде почти липсва, пазарът е наситен с грозде от близки и далечни страни, тъй като нашето производство възлиза едва на 2 кг на човек.

Изчезва традиционният български фасул

На стоковите борси се виждат надписите на чувалите - Аржентина, Египет, Мексико, Казахстан и пр. Нищо, че в магазините и по сергиите пише "добруджански", "смилянски" и т.н.
Картината става още по-пълна, когато се видят показателите за производство и търговия с животновъдни продукти за 2009 и 2010 г. А те са отчайващи. Малък ръст (3,7%) бележи производството на мляко. Месото е намаляло с 12,1% - от 244 на 214 хил. т. Червените меса са намалели с 5,4%, а белите (птичи) - със 17,9%. Общото производство на човек от населението е едва 29 кг срещу 80 кг в годините преди 1989-а. Това предизвиква внос на значителни количества. За да задоволим нуждите, които и без това са малки (50-55 кг месо на човек), сме принудени да внасяме месо и месни, мляко и млечни продукти и др. хранителни стоки.
Валутното салдо за 2010 г. е отрицателно и възлиза на 237 млн. щ.д., формиращо се от месо и карантия - 183 млн., риба и рибни продукти - 26 млн., мляко и млечни произведения - 17 млн., и др. живи продукти - 11 млн. В отчета е пропуснат или скрит в други колони вносът на телешко и говеждо месо, възлизащо на около 15 хил. Скрита е карантината с вноса на живи животни (главно агнета), които след това изнасяме като наши (живи или заклани).
На човек му става болно, когато гледа отрицателния валутен баланс с аграрни стоки с някои страни от ЕС - Холандия (103 млн. щ.д.), Полша (78 млн.), Унгария (67 млн.), Австрия (27 млн.), Дания (20 млн.) и т.н. Не са за отминаване и страните, за които ние сме нетни износители - от ЕС това са Румъния (402 млн. щ.д.), Испания (136), Белгия (111), Италия (63), Гърция (48), Португалия (40). Нетни износители сме и за Турция - 204 млн. щ.д., за Албания - 28 млн., за Хърватия - 13 млн. Отбелязвам тези страни, защото и тук изнасяме повече земеделски суровини, а малко хранителни стоки. Износът на аграрни стоки за ЕС заема 72,5% от целия износ, а вносът - 79%.
Хубаво звучат за ушите и изглеждат приятно за очите цифрите - износ 3464 млн., внос - 2524 млн., положително салдо 940 млн. щ.д. Това щеше да е добре, ако не изнасяме суровини, главно зърно и маслодайни семена, а внасяме готови хранителни продукти, което беше илюстрирано с цифри по-горе.
Какъв е изводът? Ние сме

суровинен придатък на ЕС

и някои съседни страни, като ползваме техни хранителни продукти. Половината от субсидиите, които получаваме от ЕС за площ земя, отиват главно за производство на суровини за износ.
Ще посоча поучителен пример от малката Дания (по проф. Трифон Дарджонов). Тя засява 15 млн. дка със зърнени култури (ние - 14,5 млн. дка) и произвежда над 10 млн. т. зърно (ние - около 7 млн.). Използва още 8,2 млн. дка за отглеждане на силажна царевица и тревни фуражи. Ако тя продаде всичкото зърно, ще получи 2,5-3 млн. щ.д. Но всичко това полско производство превръща в краве мляко, месо (главно свинско) и яйца и реализира износ за 15-16 млрд. щ.д. В същото време е задоволила собствените консумативни нужди от мляко, месо и яйца, които на човек са едни от най-високите в Европа - месо над 100 кг и мляко над 320 л. Тези количества са два пъти по-високи от нашата консумация. Какво да кажем ние, които имаме повече земя, а произведената земеделска продукция възлиза на 6448 млн. лв. (около 4,5 млн. щ.д), а износът възлиза на 3,46 млрд.
С изнесените количества зърно и маслодайни семена може да се произведат 400-500 хил. т. месо и да се удвои производството на мляко. Това означава работна ръка, натоварване мощностите на хранителната промишленост, което също ще ангажира допълнителна работна ръка. Износът на хранителни продукти (а не суровини) ще увеличи положителното валутно салдо.
Основателен е въпросът кога ще ги стигнем европейците? Новоизбраният президент Росен Плевнелиев обяви благородна цел - до края на своя мандат да постигнем средните показатели на ЕС. Не виждам как ще стане това, когато изпълнителната власт не си поставя конкретни цели, които да постига. Има разработени и приети много стратегии и програми за различни дейности. Дори един бивш министър-председател направи програма за развитие на голфа. Но за земеделието нямаме. Впрочем има разработки с наименование стратегии, приоритети, перспективи, но всички те не отговарят на нашите нужди и възможности.
Клубът на аграрниците предложи проект на концепция за разработка на стратегия, но тя беше сложена под миндера. Всички усилия на много специалисти да се започне разработване на стратегия за развитие на земеделието се посрещат с насмешки или отминават с пренебрежение.

Имаме достатъчно научен потенциал

в БАН, ССА, университетите и дирекциите в МЗХ, но няма кой да им даде задание и постави задача за разработване на подобен изключително важен документ за развитие на сектора. ЕС разработва своята програма 2014-2020, а ние се лутаме, отлагаме, работим на парче и пр.
    През последните години във връзка с усвояването на европейските средства доби гражданственост понятието "липса на административен капацитет". За земеделието главната беда е липсата на управленски капацитет. Няма съмнение, че земеделието може най-много да помогне за излизане от кризата. Посещаващите ни туристи трябва да се хранят с типични български продукти. Но те трябва да бъдат произведени.