Колекторите нямат право да тормозят длъжници на работа

Колекторите няма да могат да комуникират с потребителите на работното им място по начин, по който проблемите на длъжника да станат известни на трети лица. Така достъпът им до нашия офис ще бъде прекъснат. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите. Цяла нова глава урежда начините на комуникация между двете страни, която трябва да се осъществява добросъвестно. Контактите с длъжниците вече ще стават в определено време, а срещите - на конкретно място. В работните дни колекторската фирма ще може да звъни само между 8 сутринта и 8 вечерта. В почивен ден комуникацията ще става на интервали - от 10 до 14 часа и от 16 до 18 часа. Колекторите ще може да ни звънят през минимум 2 дни, като ще може да ни изпращат имейли, пощенски пратки и др. Ако това или друго от правилата за комуникация бъдат нарушени, то колекторът може да бъде наказан с глоба между 1000 и 10 000 лв. Срещите с длъжниците ще могат да се извършват само в офисите на кредитора. От бранша се обявиха против промените, понеже посещенията на място имат по-голям успех. Според Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБ) така потребителят е по-информиран, на място разбира за прехвърленото задължение и за правата си. Освен това, така е възможно неговото задължение да бъде намалено.

При голяма част от от случаите посещенията довеждат до постигане на споразумение за погасяване на задължението, което преобладаващо е обвързано и с отстъпки от размера на вземанията и други привилегии, уговорени в полза на потребителя, пишат от АКАБ. Друг спорен момент е, че вземанията срещу потребител ще станат непрехвърляеми, освен ако няма отделна клауза в договора, в която е записано неговото разрешение. Ако има прехвърляне, то предишният кредитор ще трябва да уведоми клиента си. В уведомлението трябва да има информация за новия кредитор за падежа и основанието за смяна и др. От финансовото министерство и от БНБ обаче посочват, че тези текстове трябва да се прецизират и да се въведе определение за "потребителски договор".

При използването на понятието може да се направи извод, че предложеният законопроект се отнася до всички случаи на прехвърляне на вземания срещу потребители, а не само до вземания по договори за потребителски кредити, пишат в мотивите си към законопроекта от БНБ, като допълват, че трябва да се уточни дали става въпрос за обслужвани или за необслужвани вземания.