Командира поведе предизборно

Всеки от нас ще излезе по-силен от тази битка, който и да е кандидатът на ДСБ. Посочете ми друга българска партия, която прави съревнование между идейни приятели? Тези думи са на един от кандидатите за столичен кмет на Демократи за силна България. Докато пишем тези редове в неделя, членове и симпатизанти на ДСБ се редят чинно пред партийната централа - ведри и напълно уверени, че гласът им е важен и трябва да бъде чут, че от тях нещо зависи. Толкова народ не се беше струпвал да гласува по своя воля от юни 1990-а, когато българинът вярваше с чисто сърце, че съдбата си занапред ще определя сам.
Персоналният победител в конкретната надпревара още не е ясен, но от вътрешнопартийния вот лидерът Иван Костов вече спечели. Кандидатите трупат още кураж, партията им - авторитет. София видя и чу, че тъмносините избраха възможно най-демократичната процедура за избор на столичен кандидат-кмет - пряк вътрешнопартиен вот. Защо не го направиха и за президент, те си знаят. Може би политологът Светослав Малинов е толкова безспорен? Или коалиционно съображение предопредели решението им, времето ще покаже?
Четата на Командира е с претенции да е от стълбовете в Синята коалиция и вчера го показа. Марганилизирана лидерска партия не прави вътрешни избори, пък били те и за кмет на София. Останалите политически сили могат шумно да се гневят или кротко да завиждат на самочувствието им.
Абревиатурата СДС избра друга процедура. Посочи кандидатите си за президент и столичен кмет и тръгна на предизборно турне. Уж щяха да обикалят страната заедно - Христов и Малинов, за да могат българите да правят по-лесно съпоставката и да изберат по-категорично в открития предварителен вот на Синята коалиция най-достойния?
Извънпарламентарен десен (?) алианс си организира Стефан Софиянски и шумно обяви, че ще търсят собствени кандидатури за президент и кмет. А вчера тихичко се присламчиха към кандидата на СДС Румен Христов, министър в кабинета "Софиянски". За кмет на столицата пък ССД издигна най-подходящия - съименника й. Демократични нрави. Или нескопосни сценарии по нашенски?
Общото между всички, наричащи себе си десни партии, са критиките им срещу правителството на ГЕРБ, някои са и идейно близки. Атаките им са мотивирани, фактите точни, претенциите ясни, ама "на парче". Тези хора май никога не са чели завета на хан Кубрат или не са разбрали поуката за синовете му - винаги да са заедно като в снопа пръчки, и никога да не се делят, за да са силни и непобедими, защото поотделно всеки би ги сломил.
А докато струваме сеир на "семейните" драми в десницата, номинирани кандидати вляво мечтаят за вътрешнопартийни избори... Но няма да има, защото който ги поиска, си отива пръв, обясни обръгнал в партийните схватки познавач.