Кому е изгодно БДЖ-то?

Весела Александрова

Ако искате да си качите адреналина, защото вече ви е скучно от повтарящото се сиво и "тъжно" пенсионерско всекидневие, не е нужно да се качвате на парапланер, да скачате с бънджи или да се борите с вълните, качени на дъска. Просто си вземете билетче до някоя сравнително близка гара и пътувайте с Български държавни железници (БДЖ). Това няма да ви струва много скъпо, но за сметка на това е особено полезно за тези, които имат ниско кръвно или имат нужда от по-дълга седяща почивка, далече от деца, внуци и съседи. Не правете планове за времето, което ще ви е необходимо, за да стигнете до крайното местонахождение и за връщането обратно.
И така в един хубав пролетен ден тръгваме двама пенсионери на подобно приключение. Разбира се, първо отиваме на "обновената" и все още неоткрита Централна гара, където част от стълбовете вече са "подпикани" - от кучета ли, от хора ли, един Господ знае. И естествено, ескалаторите и асансьорите все още не работят. Но това не ни притеснява, още сме "млади" пенсионери. Само пътьом отбелязваме този "радостен" факт и си купуваме два билета отиване и връщане до близко селище, намиращо се на около 40 минути път по Искърското дефиле. Естествено, билетът е за пътнически влак.
Доволни и с по един вестник в ръка, се качваме във влака. Е, седалките са поукрасени с остатъци от чоплени семки, тук-там поизтъркани или поизтърбушени, но нейсе, явно гладни са били хората преди нас. Не че и прозорците са измити, но да не придиряме толкова. Трябва да влезем в положението на БДЖ - нямат пари, закъсали са, нямат персонал (то за тия 25 години що народ уволниха или сам напусна, сметката не можеш им хвана). Пък и както многократно са ни убеждавали, "за толкова пари, такива удобства". Наоколо предимно пенсионерска компания и едно малко бебе на около 2 месеца, което сладко спи в ръцете на майка си. Всички са в приповдигнато настроение от топлото и слънчево време, което предполага и възможност за част от пътуващите да поработят в градината или просто да нагледат имота си.
Влакът тръгва точно в 8,30 ч., по разписание. В купето цари спокойствие - някои отпускат глава и нозе или започват неангажиращ разговор. Така минаваме гара Север и спираме на гара Илиянци. Влакът тръгва и изведнъж отново спира. Часът е 8,40. Всички знаят, че това е "нормално". Вероятно пак ще чакаме някой бърз влак и така пътят от 40 минути става 50-60 минути. Времето минава, влакът обаче не тръгва. Внезапно вратите се отварят и една кондукторка на бърз ход ни съобщава, че локомотивът се е развалил и ще чакаме да бъде сменен. След малко минава и втора, със същата новина. Ние отново запазваме спокойствие. Все пак сме още в границите на Столичната община, на 10 минути път от Централната гара, което предполага чакане не повече от 10-15 минути. Явно на гара Илиянци няма резервни локомотиви, но на централната сигурно има. Да споменем и Петко Бочаров, той май само с тази фраза ще остане в съзнанието на хората - Да, ама не! Минава час, бебето е гладно. Започва да плаче. Пролетното слънце бърза да навакса и вече доста силно пече, а на прозорците няма пердета. Таткото е принуден да прикрепи някак сакото си на прозореца, за да предпази бебето от напичащото слънце. Много от пътниците вече са на перона и отчаяно се взират в посока към Централната гара. Но... резервни локомотиви няма. Трябва да чакаме да се прибере някой влак, за да ни изпратят неговия локомотив.
Най-после покрай нас профучава влак и всички очакват локомотивът да бъде върнат за нашия влак. Вторият час е към края си. Локомотив няма. Съседка по купе разказва, че преди две седмици едва е успяла да хване връзката с влак за Северозападна България, но сега вече изобщо ще я изпусне. Разбираме, че покрай нас ще мине бърз влак в нашата посока. Началникът на влака ни се опитва да разбере дали не е възможно този влак да спре на Илиянци, за да вземе част от пътниците. Отговорът е: "Не е възможно." Майката, застанала с гръб, се опитва да кърми бебето, а недоволен пътник иска да бъде раздадена вода, защото влакът е спрял доста далече от самата гара. Хората наоколо го гледат с учудване. Къде се е чуло и видяло в подобни случаи, а те май не са малко, БДЖ да раздава вода или храна - "Те информация не ти дават, а ти искаш вода?!". След обаждане на един от пътниците на телефон 112 най-после разбираме, че локомотив ще тръгне от Централната гара в 10,45. Това означава, че влакът ще може да потегли евентуално след 11,00 ч., но той вече е извън график и не се знае къде и колко още ще се наложи да спира и изчаква други влакове.
Сутринта е напълно изгубена, част от пътниците се отказват от пътуването, включително и ние. Началник-влака е съвестен, разбира ни и подписва билетите на всички желаещи, за да могат да си получат обратно парите на Централна гара. Тръгваме си. Изминаваме дълъг и лъкатушещ покрай новопостроени сгради прашен път, докато стигнем до спирка на трамвая. Стигаме на Централната гара и... приключението продължава. Първо се оказва, че трябва да си представим билетите на касата, от която сме ги купили. Слава Богу, все още помним коя беше касиерката от сутринта. Тук вече настъпва истинска "веселба". Започва звънене до висшестоящите и уточняване дали могат да се върнат парите, защото... един билет е без подпис, друг е с подпис от началник- влака, а трети е с подпис, но е и продупчен, защото междувременно, докато влакът е пътувал от Централна гара до Илиянци, е минал кондуктор и го е продупчил. Най-после ние си получаваме парите, но дамата с продупчения билет остава да чака, защото е имала "нещастието" да седне в първия вагон. Нищо, че е минала цяла комисия да прегледа билета и да удостовери, че е редовен пътник на влак, който на практика е нередовен.
Прибираме се вкъщи, пускаме компютъра и случайно прочитаме информация от 13.04.2016 г. - че поредният търг за локомотиви на БДЖ се е провалил. Оказва се, че ръководството на БДЖ е искало да продаде 19 мотриси и 30 локомотива, които са извадени от експлоатация. По-нататък четем: "От Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт отново протестираха пред БДЖ. Според тях подвижният състав може да бъде ремонтиран и да се използва. Веселин Кирев заяви: По информация, вътрешна и от служители на БДЖ, знаем, че е абсолютно годен този подвижен състав. Един от локомотивите се смята, че буквално няколко части му липсват и е "подготвен" някой да го купи. Той е произведен през 1994 г. и на практика има още ресурс в него. За няколко от мотрисите, които се продават, получихме информация също, че не им е изтекъл ресурсът. Обяснението на ръководството на БДЖ е, че ремонтът на остарелите мотриси и локомотиви е икономически неизгоден за дружеството."
Анормалното в случая е, че ръководството на БДЖ смята за изгодно пътниците да чакат с часове в занемарени влакове, но е неизгодно да поддържа в нормално състояние и да ремонтира наличните машини. Е, ние можем да четем между редовете! Отново се опитват да продадат БДЖ. От това сигурно някой нещичко ще спечели, със сигурност ще спечели и автомобилният транспорт! Няма да спечелят българските пътници. Нима развитието на жп транспорта в Западна Европа, в Америка, които даваме за пример и от които уж се учим, е такова?