Контейнер с море

Само един поет може да превърне понятието контейнер в метафора. А това разбиране на думата метафора на гръцки означава пренос-превоз... И мисля, че поетът Христо Милчев е в правото си да вкара своя паралелен свят в широкия смисъл на понятието контейнер. Тази негова стихосбирка, и този път дело на издателя Георги Ралчев ("Рал Колобър"), с хубавото цветно присъствие на художественото оформление от Симеон Кръстев, ме кара да мисля, че колкото и мизерия да ни сервира този наш живот, все още не всичко е загубено, все още талантливият нашенец може да съзре и в нищото нещо.
И Христо Милчев - адашът на Христо Фотев - си има свое поетично море. Мисля, че това не е случайно. Както не е случайно присъствието и на други знакови имена в поезията ни с името Христо - Ботев, Смирненски, Ясенов. Фотев обаче е най-близо до Христо Милчев. Може и да учудя някого, но и аз като издателя и събрат Георги Ралчев не скривам своите симпатии към този човек - автора на стихосбирката "Контейнер". В първия момент, когато я взех в ръцете си, малко се стъписах от това заглавие. Но илюстрацията над думата ме насочи към други неща в съдържанието. А когато я прочетох, разбрах, че вътре има едно поетично море - дошло от въображението на този роден поет. Да си поет - не е никаква привилегия. Напротив - мисля, че е наказание. Но - това е друга тема. Сега искам да говоря за морето в контейнера на тази книга. Само това стихотворение "Море" да беше в стихосбирката, струваше си жеста на издателя да направи този подарък на автора - да му издаде със свои средства по време на криза поетичните послания в "Контейнер"-а...
В тънката наглед книга има място и за тънките неща - за любовта например, главният смисъл и поминък в човешкото присъствие на света.