Контрасти

През уикенда основна тема в информационните емисии бяха задръстванията по граничните пунктове с Гърция. До втръсване телевизиите въртяха кадри, показващи изнервени граждани, тръгнали на почивка на юг, недоволстващи, че чакат с часове да преминат границата. Никой от тях обаче на обърна колата и не запраши към българското Черноморие. В същото време в социалните мрежи се нароиха видеоклипове с пустеещи плажове, чадъри и шезлонги в гордостта на родния туризъм - курорта "Слънчев бряг". И то в разгара на сезона. Оказва се, че само през последните 10 дни на юни отливът на туристи от българските курорти гони 10%.

Контрасти, за чиято поява си има причини. Те не могат да се обясняват с международното положение, както обикновено се прави у нас. Спадът в туризма е напълно логичен резултат не само от бетонирането на българското крайбрежие и на нискокачествените услуги. Наистина, няма как да се сравняваме с Гърция и Турция. Мащабите са различни и в географски, и във финансов аспект. Проблемът е, че чрез агресивните си рекламни кампании вече ни изпреварват и държави от нашия калибър. Ситуацията в туризма в момента е по-скоро продукт на цялостната политика в този стратегически за държавата сектор. Както навсякъде у нас, и той влиза от скандал в скандал.

Когато съсловните организации са безброй и са като орела, рака и щуката. Когато експерти в бранша твърдят, че имаме министър и министерство, които нищо не разбират от туризъм. Когато българският пазар е загърбен. Когато министри от правителството се карат кой е по-корумпиран в туризма, а срещу тях валят сигнали в прокуратурата (последният е от 19 юни - срещу министър Ангелкова). Когато парите за реклама уж се увеличават, а резултатът от това е нулев. Когато снимки с бетонови строежи на сантиметри от водата заливат социалните мрежи, а група млади хора разгъват кемперите пред президентството, искайки вето върху нов закон, явно нещата не са наред. И контрастите са логични.