Контрол

Войната на пътя при нас е война от години - жестока и безпощадна. Губим вече бройката на трагичните и нелепи инциденти, при които поредният човек си е отишъл без време. Неописуема е болката за близките, които трябва да живеят с нея до края на дните си, а през тези тежки дни се опитват да насочат вниманието на общността към един наистина наболял проблем, че реално нямаме истински контрол над това, което се случва на пътя. Нямаме контрол като държава, нямаме контрол и като управляващи зад волана.
Напоследък зачестиха акциите, които броят колко души са били заловени да шофират след употреба на алкохол и наркотици. Вече са факт и акциите, при които полицията санкционира шофьорите за ползване на мобилен телефони по време на движение. Но не спират и черните статистики, които посочват броя на жертвите на пътя за всяко денонощие.
За изминалите 9 месеца в страната са настъпили общо 5408 пътно-транспортни произшествия, при които са загинали 338 души, а ранените са 6818 души. Още по-трагичното е, че са загинали общо деветима души на възраст от 0 до 17 години, а ранени са 964. Похвално е, че в страната се провеждат мащабни акции и за използване на предпазни колани в автомобилите и детски столчета при превоз на деца, защото тези неща са важни. Но достатъчно ли е това, за да възпита у нас лична отговорност, че в момента, в който се качим зад волана, носим отговорност - не само за нас, но и за живота на хората около нас?   
Като основни причини за фатални инциденти продължават да се отбелязват несъобразената скорост, отнемането на предимство и навлизане в насрещното движение. И ако е трудно да превъзпитаме цяла нация за това как да бъде отговорна, може би санкциите остават като единствената ни спасителна сламка, защото истината е, че не инцидентите на пътя, а мерките, за предотвратяването им трябва да бъдат безпощадни, дори това да означава да лишиш някого от правото му да шофира до живот, само и само да спасиш нечий човешки живот.