Корабът "България"

Все по-често се чуват тревожни думи и изследвания, че българинът по отношение на своя психичен статус става все по-голям песимист. Това като цяло трови както отделния индивид, така и обществото. Вероятно и онези общества, с които си имаме вземане-даване. Ние им изглеждаме крадливи, мръсни, недоволни, неспособни на почтеност и още редица добродетели. И ако някога във византийските дворци и войскови редици се шепнело: "Убий българина!", защото той бил силен и корав противник, то днес вероятно по целия свят шепнат заклинания от рода: "Мрази българина!", "Не търгувай с българина!", "Не общувай с българина!"
Та кой иска да общува с хора, за които черногледството е най-висша степен в моралната стълбица. Пез последните 20 години една част от българите ограбиха труда на друга част от българите. Първите оскотели от жажда за власт и пари, вторите омерзени от първите и себе си, че не могат или не искат да се противопоставят. И така изглеждаме на другите - скот до скот. При това скотове песимисти. Богати скотове казват: нищо не става от тия сиромаси. Бедните скотове казват: нищо не става от тия богаташи.
Ние нямаме визия за това как да изглежда страната ни примерно след 20 години. Как тогава психичният статус на населението да расте към положителните емоции?! Мисля, че Сенека беше казал, че този кораб, който не знае закъде пътува, никой вятър не е попътен. Като в огромен океан на човешки идеи и примери нашата скромна гемия се лута и от време на време влиза в чужди пристанища, колкото да слезе от нея поредната свежа и млада плът, изпълнена с гняв и сарказъм към отечеството и наивна вяра в добрините на останалия свят.
Вече го казах веднъж: за 130 години ние на няколко пъти сменяме собствеността в страната. Заедно с тази смяна сменяхме и визията си за бъдещето на България. Като се почне от "България на три морета" и се стигне до "България в Европейския съюз". Като за последната халюцинация ни обещаваха, че всъщност България ще бъде на всички морета и океани, защото това означавало да сме членове на ЕС. Но никой никога не казваше какво означава поредната смяна на собствеността за обикновения човечец, независимо дали той живееше на три морета или на бреговете на ЕС. Всичко беше пладнешки грабеж - кой, каквото свари. Трябва да сме били много богата страна, защото гледам, че още има за крадене. Поне по митниците, както се вижда от репортажите на телевизиите и вестниците. Нейсе...
Време е да отворим трюмовите на кораба "България", да прегледаме запасите и хората и да определим къде отиваме и какво ще правим там. Това е най-разумното решение и ако капитанът не се подчини, ще го обесим на мачтата. За пример на всички, които харесват хаоса и правят бизнес от него. Иначе корабът "България" ще потъне и никой няма да направи филм за него подобно на многострадалния "Титаник". Някъде сред тъмните води към нас се носи огромният леден кристал на катастрофата.
Може би вече усещате хлад от предстоящата среща!?