Корабите умират като хората

Мая Вапцарова

Събрали сме се отново, за да направим преоценка на нашата свобода. Цената може да бъде различна. Свидетели сме на безцеремонна продажба на хора, на история, на език, на човешки органи, на цели държави. Тези търговци безобидно наричаме обикновенни предатели. Не мили мои хора.

Това са съвременните убийци. Хора загубили смисъла на човешката свобода  превърнали я в средство за печелене на пари. Нима тези шестимата пред чийто кости  днес се покланяме не биха желали да чуят песента на птиците, да чуят първите думи на внуците си, да изграждат бъдещето на страната си.

Днес,всеки се е втурнал по жълтите павета към властта  за да отнеме  малкото останала свобода  на човека и да се превърне във верен слуга на парата, еничар на справедливостта. Свободата не е материя. Свободата е сакрално лична. Тя не може да се променя нито като, вярата, нито като идеологията. Няма чужда свобода.

Къде изчезнаха личностите на България?

Къде отива България?

Разбрах че минава не времето, минаваме ние. И ако  техните завети,  тяхната поезия ги заличим и не остане нищо... Заедно със нищото ще си отидат и нашата вяра и нашият живец , които порят вълните на живота.

Корабите умират като хората.

Ей Вие хора, Адмирали на бойната летопис на България не забравяйте, че Вашата съвест ярко се откроява в миналото ни. Благодарение на Вас, ние почти нямаме загубено сражение. А заради политици и дипломати изчезват късове от снагата на страната ни.

Но същите предизивикателства отново са пред нас.

Ние не сме футболна топка за да ни ритат в ъгала на " пожълтелите страници на историята".Азбуката и псмеността,  завещана ни от Кирил и Методи е основа за просветата и в много други държави. На този език е творил и Никола Вапцаров.

А днес единствено  езика не струва пари. И не се заплаща. За това сме популярни в цял свят.

Ние всички сме наследници на Ботевата, и Вапцаровата поезия. На идеите на Левски и Гоце Делчев. И сме длъжници на човека , морето и Вярата. Нека тя винаги стимулира духовния устрем. Нека винаги бъде една трайна светкавица в непрекъснатото движение на светлината  на нашите мечти.  Корабите следват съдбата на хората. Дано никога не угасне  онзи див, но обуздан  копнеж направляван от "Едрите Звезди".

(Слово, произнесено на поклонението пред паметта на Никола Вапцаров и неговите убити другари на Гарнизонното стрелбище)