28 Март 2024четвъртък22:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Върхове

Космическите изследвания в България станаха на 50 години

На младите българи им отнеха правото да знаят, че страната ни има с какво да се гордее

/ брой: 215

автор:Велиана Христова

visibility 2824

Всеки българин знае имената на нашите космонавти Георги Иванов и Александър Александров, но малцина се сещат, че престижът на България като 18-а космическа държава в света и 6-а със свой космонавт навремето не се роди от нищото. Роди се с усилията на българските учени, с научните програми за полетите на двама космонавти и на множество върхови космически проекти, след като са участвали в изследването на Космоса от анализа и ловенето през 1959 г. на първите сигнали на първия изкуствен спътник на Земята.

Изминаха точно 50 години от създаването на 1 ноември 1969 г. в БАН на Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Тази дата се приема за начало на космическите изследвания в България и на българските научни школи в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, проф. Митко Гогошев и още много видни наши учени са първопроходците и творците на това достойно дело. 

Научни програми и апаратури за полетите на двама космонавти (1979 и 1988 г). Два спътника с българска апаратура - "България 1300" (1981 г.). Участие в междупланетната станция "Фобос" (1988 г.), при която българската видеосистема успя да направи единствената снимка на Фобос, спътника на Марс, обиколила света върху корицата на сп. "Нейчър". 150 разработени в България и работили на орбита космически апаратури, сред които уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и особено видеосистемата "Спектър" с 256 канала, създадена в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия в БАН без аналог в тогавашното космическо приборостроене, когато американските аналози са имали разделителна способност само 150 канала. Третата страна в света след Русия и САЩ, произвела космически храни, и първата, създала космическа оранжерия, в която на орбита бе отгледана пшеница. Първият учен от бившите социалистически страни и десетият в света (акад. Димитър Мишев), удостоен през 2001 г. с наградата на Международната академия по астронавтика "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки". Това е само бегъл поглед към върховите постижения, с които българските учени извисиха престижа на България пред света.

И всичко това се е случило през десетилетията на социализма, заклеймен днес като престъпен и изгонен с постиженията си дори от учебниците. Безобразно е, но на сегашните млади поколения българи е отнето правото да знаят, че страната ни има с какво да се гордее и невинаги е била известна по земята само с корупция, с купени избори, с най-ускореното изтичане на мозъци и с най-голямата бедност в Европа! А факт е, че днес в ученическите конкурси на фондация "Еврика" за Космоса, година след година, участват много деца от цяла България и показват и резултати, и интерес към изследванията на Вселената.

Унизяването на българската наука не е от вчера, то продължава вече години. Ще спомена само, че в средата на първото десетилетие на този век, когато се възхищавахме от чуждия "милениум", а у нас изследователите бяха докарани до просешка тояга, дори Националният фонд за научни изследвания отказа да финансира проекти в перспективно направление като космическите изследвания - не били приоритет за България! Какво от това, че именно космическите изследвания раждат най-модерните технологии във всички области на съвременното ни битие. В България включително. От названието на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия пък - в която се родиха знаменитите български космически видеосистеми и дозиметри и която при реформите стана част от Института за космически изследвания и технологии, от 2012 г. отпадна името на създателя й - акад. Димитър Мишев. Така отминава световната слава!

Тези неща ни напомниха завчера в БАН - основания преди 150 години научен храм на България. Половинвековният юбилей от началото на космическите изследвания у нас бе отбелязан с тържествено събрание и атрактивна изложба. Непоказвани снимки от Космоса, направени от първия ни космонавт Георги Иванов; образци на българска космическа апаратура; космически храни и макет на първата в света космическа оранжерия; скафандърът на втория ни космонавт Александър Александров са част от експонатите в изложбата. Тя ще бъде отворена за посетители в сградата на БАН до 12 ноември. В института са подели инициатива да продават по 50 лв. снимките, направени от Георги Иванов - но само срещу ангажимент от купувачите да ги подарят на някое училище!

Нашите учени продължават да пишат съвременната история на българските космически изследвания и технологии. България наистина ражда таланти, но май, че не ги заслужава. И със сигурност оставя на света да ги цени повече от нея.

 

Ген.-лейт. Георги Иванов:

Нямаше да има полет, ако нямаше научна програма за него, създадена от нашите учени. Космическият полет е само върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и специалисти, които създават и програмите, и приборите, и системите за изследванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 експеримента, проектите и апаратурите за които бяха разработени в България - като "Спектър 15", "Дъга", технологични експерименти, създадени у нас и приети от конструкторското бюро в Съветския съюз и от хората, които строят ракетите и корабите. След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени изцяло с българска апаратура, създадена от нашите учени, професори и академици - акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните програми. Дори само това доказва високото равнище на българската наука, което беше оценено от партньорите ни в програмата "Интеркосмос".










Проф. Цветан Дачев:

Нито ден през тези години не са спрели да летят апаратите, създадени от нашия екип с проф. Йорданка Семкова. В момента най-актуален е дозиметърът "Люлин МО", който е в орбита около Марс вече почти две години, дава чудесни данни, всеки ден се получават. Той измерва дозата радиация около Марс. Лети на 400 км в кръгова орбита около планетата, направи почти година и половина на тази т.нар. научна орбита на спътника. Проектът е международен, преди всичко на руския "Роскосмос" и на Европейската космическа агенция, които се кооперираха, за да го осъществят. Предстои второ издание на тази мисия, догодина трябва да бъде изведен нов спътник, който да занесе един подобен наш прибор - "Люлин ML". Той ще бъде на платформа, която ще се спусне на повърхността на Марс. И това ще е първият български прибор, който ще кацне на друга планета.








Новите планове на дозиметрите "Люлин"

"Люлин ML" ще участва в международна мисия до Марс, като ще кацне на повърхността на планетата, изстрелване август 2020 г.

"Люлин АФ" ще мери дозите радиация в човекоподобен фантом "Матрьошка" (Русия), изстрелване 2022 г.

"Lulin-Ten-Kоh-2" ще участва в съвместен проект с Япония, Холандия и САЩ, изстрелване 2022 г.

"Lulin AR" ще полети на аржентинско-бразилски спътник с участие и на Италия през 2022 г.

"РЗД-Б3" ще бъде изстрелян на руския биологичен спътник "Бион-М" 2 през 2022 г.

***

В процес на разработване в момента в сътрудничество с Русия е комплекс "Люлин МКС-2", състоящ се от 5 блока, ще бъде доставен на Международната космическа станция. 

"Люлин Л" е предназначен за спътник около Луната, ще бъде изведен през 2024 г.

"Люлин Ф 1" ще участва в мисията "Фобос Грунт", от която се очаква да донесе почва от спътника на Марс Фобос, изстрелване през 2027 г.

С лабораторията "Лоренс" в Бъркли - САЩ, се обсъжда участието на апаратура тип "Люлин", ще бъде изстреляна през 2024 г.

В процес на договаряне са още три проекта с Русия и един със САЩ.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ