05 Април 2020неделя10:21 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Коста Колев - оригинален творец във фолклора

Именитият акордеонист и композитор посвети половин век на народната музика

/ брой: 209

автор:Дума

visibility 3713

Ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев,
фолклорист


С известно притеснение посягам към перото, за да представя пред уважаемите читатели един от най-популярните музиканти в жанра народна музика - Коста Колев. Ще намеря ли най-точния изказ да характеризирам огромното му творчество... Коста Колев в истинския смисъл на думата е рожба на Българското радио. Половинвековна дейност пред микрофона, 2524 направени студийни записа. Няма друг подобен случай от далечното и близкото минало - така устремен да израсне талантлив млад музикант от извънстоличен град и да достигне до Съюза на българските композитори, до всенародно признание от професионалисти и самодейци, какъвто е случаят с Коста Колев.
Ако разгърнем страниците на единствената ни "Енциклопедия на българската музикална култура", издадена през далечната 1967 г., ще прочетем: "Коста Колев - народен музикант, акордеонист, роден в с. Кортен (Сливенско). Като гимназист ръководи ученически оркестър. От 1949 г. е вече на работа в Радио София. От 1962 г. е диригент на оркестъра от народни инструменти при Ансамбъла за народни песни при Българското радио и телевизия. Коста Колев е автор на около 20 песни в народен дух за новото село. Някои от тях като "Три реки", "Овчар бригадир" и др. са много популярни. С различни народни групи Коста Колев пътува в Германия, Румъния и Югославия."
Достойнството на тази скромна характеристика е, че той е забелязан още от най-ранните си години. Впоследствие развива пълноценно своя музикален талант. Като изпълнител на акордеон Коста Колев се изявява като носител на характерния тракийски инструментален стил, без да търси ефектната виртуозност и впечатляващото разхождане по клавиатурата. Строго се придържаше към онова, което е чул от крачната хармоника на баща си, на която от най-ранни години и той просвирва. Отдаваха му се инструментите. И в гимназията, и в казармата, и като изпълнител, и като ръководител беше търсен и обичан. "Нямаше инструмент, който да хвана и да не просвиря на него" - признава Коста Колев. Това се явява и важна предпоставка в бъдещата му аранжорска и композиторска дейност. Постепенно изпълнителските му изяви отстъпват място на ръководителя, диригента, композитора.
1969 г. ще остане паметна за народния музикант. Комисия в състав Георги Бояджиев - отг. редактор на редакция "Народна музика", и Стефан Сотиров го "вижда", чува, преценява. "Първият ангажимент, който ми възложиха, беше да запиша 3-4 песни на Гюрга Пинджурова - си спомня Коста Колев - а това е певицата, на която съм се възхищавал още от дете. Когато отидох при нея, посрещна ме една чаровна, усмихната, слънчева жена. Всичко след това протече като по ноти." Сега той вече има възможност да контактува с изявени народни музиканти като Рамадан Лолов, по-късно с Цвятко Благоев, Борис Карлов, Минчо Недялков, Костадин Варимезов. Това са великолепни народни музиканти, но неграмотни... И те, и певиците се възхищават на народния музикант Коста Колев, който така сръчно, точно нотира, хармонизира, оркестрира песните и хората им. Това е времето, когато по микрофона прозвучаха певците Магдалена Мурарова, Ева Георгиева, сестри Кушлеви, сестри Аджови, Кайчо Каменов, Иван Пановски, Груйчо Дочев и много други. Оркестрите на Коста Колев ги съпровождаха при записите, но той поставяше припеви към песните, които измисляше, съобразявайки се с характера на песента. Тук той прояви своите композиторски способности. Авторската музика на Колев сякаш се снародни. Емблематични ще останат песните му "Люлка се люля", "Пушка пукна", "Лепа Мара Софиянка", "Лечко стъпяй". Но авторското му присъствие още по-ярко се изрази в инструменталната музика, която написа. Хората "Балканджийско", "Боляровско", "Брезнишко", "Гагаузко", десетките ръченици, дайчови, ганкини, буенеци, бучимиши, трите пъти започват да звучат всекидневно по радиото. Засвириха ги и оркестрите в страната. Детайлното познаване на класическите и народните инструменти даваше възможност на Коста Колев да борави мащабно с оркестъра. Оркестрациите му звучаха майсторски, инструментите свиреха в удобни регистри, балансът на отделните групи бе прецизен и точен. Логично се редяха народните колена и онова, което е добавил авторът.
От 1970 до 1990 г. на миналия век Коста Колев беше най-изпълняваният автор. Разширеният му творчески диапазон роди и крупните постановки "Хоро в Софийско", "Шопска сюита", изпълнявани години наред от ансамбъл "Тракия", "Варненски танци", изпълнявани от ансамбъл "Филип Кутев", цялостни програми за ансамбъл "Сливен". Той беше един от първите, който оцени таланта на Иво Папазов и той направи записи на 8 хора в радиото под негово ръководство. По предложение на композиторите Парашкев Хаджиев, Пенчо Стоянов, Бенцион Елиезер той бе приет в Съюза на българските композитори.
Ето какво мисли за него композиторът Анастас Наумов, също фигура в жанра обработен фолклор: "Почти няма българин от по-възрастното поколение, който да не знае кой е Коста Колев, да не е слушал неговите хора и ръченици. След това пое Ансамбъла за народни песни при БРТ, където се изяви като изключителен, оригинален творец в областта на народната музика. През това време довърши музикалното си образование. Няма състав в страната, който да не е изпълнявал неговите песни и хора. От неговото творчество се учат младите. Делото на Коста Колев е огромно и остава за поколения."
Дългогодишната му спътничка в живота - народната певица Мария Лешкова, споделя: "Обичаше всякакъв вид музика. Сам беше научил френски, английски и все искаше да знае нови неща. Написа много учебни помагала за училищата в Котел и Широка лъка. Получи покани от Дания, Швеция и Норвегия, където ръководи курс по дирижиране и композиция." Известната народна певица Мария Кокарешкова си спомня: "Той беше скромен, изключително музикален, умеещ, знаещ, безпогрешен диригент. Детайлно познаваше народната музика. Съобразяваше се с характерните особености на всеки изпълнител, независимо от коя фолклорна област е." Незабравими ще останат спомените за него и у голямата тракийска певица Стайка Гьокова: "Първите ми срещи с големия и неповторим майстор в народната музика Коста Колев бяха в далечната 1951 г. Той беше в комисията, която ме одобри да пея по Българското радио. На 2 януари ме прослушаха, на 3-и направих първите записи на любимите си песни - "Аврам Зорници думаше" и "Изкачил ми се млад Стефан". Коста за един ден ги нотира, хармонизира, оркестрира и ги записахме. Изнасяли сме много концерти в цяла България. Много прецизен е в съпроводите, а припевите му са народняшки. Голям музикант!"
Нямаше колектив - професионален или самодеен, който да го помоли за помощ и той да не се отзове. Десетки са песните и хората, които са запечатани в дългосвирещи плочи и компактдискове. Коста Колев е и "кръстник" на големия фолклорен форум в Копривщица, който и тази година потвърди своята жизненост и необходимост - събор-надпяване. Трудно се изчерпва колосалната дейност на един човек като Коста Колев, който половин век посвети на най-престижното народно творчество - музикалния фолклор. Дълбока е дирята, която остави в културния ни живот. Разделихме се с мъка наскоро, но дълго ще го помним...


 

30 години БСП е нужна на всеки един социалист

автор:Дума

visibility 1047

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 901

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 540

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 368

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ