18 Юли 2024четвъртък23:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимки авторката

ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Коста Рика - американската Швейцария

Прекалено високите цени са непосилни за по-голямата част от населението, но местните изпитват изключителна гордост, че са родени на този "богат бряг"

/ брой: 165

автор:Таня Глухчева

visibility 1581

Коста Рика в превод от испански език означава "богат бряг". Като добавим към това и прякора, с който е известна, а именно "американската Швейцария", си представяме една добре уредена, спокойна страна насред латиноамериканските си съседки. Дали наистина е така? В действителност единственото, което доближава централноамериканската държава до европейската, са прекалено високите цени. Те са непосилни за по-голямата част от населението. Но за отношението към местните - малко по-нататък.

Туристическите агенции умишлено насрочват трансфера до хотела по-рано и се пристига приблизително четири часа преди установеното време за настаняване - 14 ч. На рецепцията с усмивка ви казват, че стаи имат, но ако желаете да се настаните по-рано, трябва да си платите допълнителна нощувка - между 50 и 80 евро. Повечето туристи в края на август са от САЩ и Германия. Някои от тях се съгласяват и се възползват от офертата. Други решават да изчакат на диванчетата. Някои избират трети вариант - да си оставят куфара в багажното отделение и да се поразходят наоколо. В този случай рискувате да ви погледнат изумено, но все пак посочват как се стига до селото.

По пътя е малко вероятно да срещнете някого. В редките случаи, когато това става, е малко преди да се наближи селището. Местни хора работят на полето. Бърз очен контакт с тях е необходим, за да решите на мига да се върнете обратно. В другата посока се озовавате на плажа, където за ваша най-голяма изненада има само млади костариканци и никакви чужденци. Когато се върнете в хотела, малко преди часа за настаняване, всички вече ви знаят като "тези, които се разхождат наоколо", но все пак ви дават ключ от стая, вероятно, за да се уверят, че няма да ви хрумне отново да ходите пеша.

Самият хотел разполага с повече от необходимото: басейни, открити и закрити барове, ресторант, магазини и парк. Плажната ивица към него е... напълно безлюдна. Всички туристи предпочитат топлата вода в басейните. Прави впечатление, че има засилена охрана. През няколко метра стоят мъже, които са в непрекъсната радиовръзка помежду си.

От двете страни всичко е заобиколено от гъста джунгла, която ви изкушава и приканва за разходка. Ако не обичате да стоите на едно място и излизате по няколко пъти на ден... събуждате подозрението на охраната. 

"Защо излизате толкова често от хотела?" - питат къде с любопитство, къде изпълнени със съмнения.

"Защото идваме от друга държава и не планираме 10 дни да стоим затворени." - е логичният отговор.

"Нещо много ви влече към джунглата..."

"Да, защото в страната ни няма джунгла..."

"А хората, които срещате там?"

"Хора? Какви хора?! Няма жива душа!" - след това се забелязва въздишка на облекчение и следва предупреждение:

"И слава богу! Там са наркодилърите и наркотрафикантите!"

Това обяснява засилената охрана. От този момент ви вземат под крилото си и ви предупреждават за всички възможни опасности. Така става ясно, че както всички латиноамерикански държави, с изключение на Куба, и тази не е много сигурно място. След 17 ч., когато започва да се стъмва, не е препоръчително да се излиза навън. Коста Рика е американската Швейцария само заради високите цени, по всичко останало си е... типична страна от района.

В такъв случай? Остава вариантът със стоенето в хотела през цялото време? Не. Служителите познават хора, които биха могли да ви разходят из джунглата, старателно избягвайки "забранените места и обитателите им". А флората и фауната наистина са много богати. Пеликани, тукани (типични за района птици), ленивци, различни видове маймуни и какви ли още не вълнуващи срещи ви предстоят в дъждовната гора.

Най-запомнящо е да яздите кон и да наблюдавате всичко това. Гидът обикновено е мъж от селото, който с гордост обяснява всичко. От дете обикаля тези земи и знае точно къде какво има. Завежда ви на едно високо място, откъдето се открива зашеметяваща панорамна гледка. В този момент за пръв път ви изпълва чувство на страх, защото сте далече от хотела, с напълно непознат човек, а около вас има само два коня и... лешояди. А те кръжат над главата ви и тръпнат в очакване. Стига да не дадете грешни сигнали, нищо няма да се случи. А ако от любопитство попитате, дали наистина има дилъри наблизо, вместо очаквания отговор от типа "не, това са градски легенди", се стъписвате от въпроса: "Искаш да те уредя ли?"

Друго предизвикателство се оказва храната. За цяла Централна Америка е характерно за закуска да ядат... боб с ориз. На третия ден вече сте свикнали, но преди това се чудите дали няма да си останете гладни на тази почивка. Лошото е, че от трите хранения остава много храна. Излишното не се предлага на следващия ден, нито се дава на персонала. Просто се изхвърля. Служителите трябва да си носят от вкъщи. Същото е положението и с водата. Затова те се надяват гостите на хотела да са доволни от тях и да ги почерпят - все пак на тях всичко им е безплатно.

10 дни минават безкрайно бързо. На тръгване вече всички сте си станали приятели и не искате да се разделите. На костариканците не им остава нищо друго, освен да се надяват, че догодина отново ще ги вземат на работа в същия хотел (никога не се знае, шефът трябва да е много доволен и да е сигурен, че не е нарушено нито едно правило). Там ще дойдат туристи от различни държави, ще им разказват как е в останалата част на света, а местните ще възкликнат: "За какво ми е да напускам моя богат бряг, след като самият факт, че съм роден тук, кара сърцето ми да бие от гордост!"



2615 лв. на месец са нужни за издръжката на 3-членно семейство

автор:Дума

visibility 594

/ брой: 135

Държавните фирми в България не са ефективни

автор:Дума

visibility 666

/ брой: 135

Увеличават се фалитите на компании

автор:Дума

visibility 645

/ брой: 135

Ще говори със София, но с редовен кабинет

автор:Дума

visibility 626

/ брой: 135

Гърция със спешни мерки за цената на тока

автор:Дума

visibility 627

/ брой: 135

Макрон прие оставката на премиера Атал

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 135

Тайван да си плаща за отбраната

автор:Дума

visibility 652

/ брой: 135

Диагнозата на държавата

автор:Александър Симов

visibility 719

/ брой: 135

Денят на бръснача

visibility 691

/ брой: 135

Ганьо е победим, само ако бъде смачкан

visibility 720

/ брой: 135

Подводните камъни на външното оценяване

visibility 632

/ брой: 135

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ