31 Март 2020вторник23:30 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Наследство

Костенските ножари

Нож не се подарява, разваля се приятелството, трябва да се откупи с железна пара

/ брой: 36

автор:Михо Червенков

visibility 652

Хората в село Костенец, притиснато на юг от Рила и с малко обработваема земя, от незапомнени времена са се насочили и към други възможности за осигуряване на хляба. Балканът наоколо бил пълен с говеда и коне, със стада овце и кози. Захващат се с дърводобив и приготвяне на превъзходни дървени въглища. Но основно се насочват към добив на желязо и развитие на занаятчийството. Желязо тук са добивали траки, римляни, византийци, славяни и саксонски рудари - сакси.

През годините на робството се използва желязна руда, докарвана от Самоков и топена в пеши "видни" и обработвана в "самокови". Желязото се изнася за турските военни арсенали в Цариград и Одрин. По-късно местните хора започват да  използват част от метала за направа на топузи за кантари, подкови, клинци, букай, скари, лемежи, мотики, лопати, сърпове и други сечива, които намират пазар не само в пределите на българските земи. В Костенец тогава се правят около 40 вида ножове. В годините на Възраждането се появили и местни търговци, които доставят суровини на занаятчиите, купуват готовата стока и я разнасят далеч по европейските пазари. Създават се и еснафски организации в селището. Някой от майсторите позабогатяват. В Костенец вече се наброяват 100 ножарски работилници с по 2 до 5 работници!

Чрез Георги Жиров, служител в Барон-Хиршовата компания в Белово, Георги Венковски, който е идвал в Костенец, организира поправка и изработване на оръжие от костенските ножари. До неотдавна старите хора говореха как панагюрци откарват с коне поправените пушкала и хладно оръжие от допланинското село.

След Освобождението ножарският занаят в Костенец не запада. В над 50 двора изкусни майстори разпалват огнищата и размахват тежки чукове. Работилниците са в малки сгради в дворовете. С внасянето на валцовано желязо и стомана той стига до пълен разцвет. Ножарството става един от основните занаяти. Всеки баща предпочита за сина си ножарството пред по-голямото образование. През 1900 г. е основана първата Трудово-ножарска кооперация "Родопски елен"от 15 майстори, 6 калфи и 5 чираци. За председател е избран големият майстор-ножар Георги Байлов. Сред първите са: Петър Байлов, Вано Николов, Инко Ценов, братя Кулински, Иван Апостолов, Георги Николов, Иван Матракчийски и др. От онова време са известни ножчетата "кундрета", женски нож, с който в миналото бабите при акуширане са рязали пъпната връв на бебетата, след което те се родеят (пъпната връв им е рязана с един нож).

Откриването на Кибритената фабрика в Костенец през 1901 г. за времето си е толкова голямо събитие, че в Пловдив уреждат изложение на кибрити. Наскоро костенските ножари подготвят пак там богата колекция от ножове и ножчета!. Създава се нещо като "Произведено в Костенец" и привлича множество любители. През това време от Виена идва известният ножар чехът Максимилиан Франц, който запознал костенските ножари с новите методи за каляване на различните марки стомана и новите за онова време начини за полиране с паста, кече и други. Назначен е в София за директор на първото училище в страната по металообработване. За преподавател пък по каляване на стоманата е привлечен Георги Байлов. Десет костенчани стават ученици там. Между тях бил и Иван Апостолов, който проявява особено усърдие и след дипломирането е поканен от Франц във Виена, където продължава специализацията си. Със своите големи майсторски умения Георги Байлов през 1892 г. на първото пловдивско изложение, през 1906 г. на лондонското изложение и през 1934 г. на изложба във Варна печели първите награди и златните медали. Носител е и на много още отличия, като пред работилницата подрежда цяло табло с тях.

Кооперацията помага на членовете, те придобиват много знания и умения, но при новите индустриални условия мнозина не устояват, броят им намалява, обаче никога в Костенец не е било без ножарски работилници. През годините на социализма в селото се създава една от най-големите в страната трудово-производителни кооперации. Не ще и питане, че има участък "Ножария" с над 40 работни места. Доставя се специална руска, френска и японска стомана. 

И днес има железарски и дърводелски работилници, а също и майстори на сувенири. Колко ножарски работилници има в селото? Някой смятат, че са колкото пръстите на двете ръце, други допускат, че са двадесет, а трети - 40! Любомир Данин е продължител на родова традиция, занаятът е останал като наследство от вуйчо му, който го е "откраднал" от дядо Любо. За разлика от дядо си, който основно е правел домакински ножове и хладни оръжия, внукът се насочва към ловните ножове ръчна изработка. 

Иван Илчев не е потомствен ножар, но е овладял до тънкости занаята и продължава да разнася старата слава на селото. При него колекционери, ловджии, рибари и др. чакат ред по няколко месеца, за да се сдобият с нож с майсторския му знак. Обича да реставрира и е направил много репродукции, сред които и мечът на хан Кубрат. Все търси нещо ново - рови се из каталози, стари книги, "краде" елементи, подобрява. Изработва серия ножове с поставяне на българската писменост - всеки нож има име, отговарящо на буква от глаголицата, гравирана на острието. Използва висококачествена стомана, дръжките са от биволски рог, продава изделието в кожен калъф с печата на майстора.

Иван Радев е устроил фирмата си в сграда на двора на бившето ТКЗС и има 4-5 работници. Подредил е с много старание ловни ножове ръчна изработка, сгъваеми джобни ножчета, ергенски ножове със скъпи дръжки, нож-кука ръчна изработка. Всяка година на 18 януари - Атанасов ден, след пуска на църквата организира ножарите за отпразнуване деня на светица-закрилник на тяхната професия.

Витрините в работилниците на Стоян Пергелов, Стоян Петринин, Ангел Стаменов, Кирил Попадиин и др. не отстъпват, а съперничат на другите в селото, имат и свои неповторими образци. И някои от тях така се "влюбват" в даден екземпляр, че не го продават - оставят си го там и постепенно създават свои малки музеи на извървения път.

В селото често пристигат клиенти откъде ли не за покупка на ножове за подаръци. Става дума за хубави, по-скъпи модели. А тук се носи поверие - нож да не се подарява. Като се подари нож на близък до теб човек, се разваля приятелството. Трябва да се откупи с желязна пара - оставя се монета. 

Румен Радев: Кризата показа, че хазната е празна

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 62

Отмениха задължителното носене на маски

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 62

БСП в София с 19 антикризисни мерки

автор:Деси Велева

visibility 50

/ брой: 62

7,8 млрд. лв. нов дълг и дефицит от 3,5 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 62

Коронакризата обхвана 63 предприятия

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 62

Между 15-16 лв. за килограм агнешко по Великден

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 62

НАП няма да запечатва търговски обекти

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 62

Путин общувал с лекар, заразен с КОВИД-19

автор:Дума

visibility 21

Русия и Китай пратиха помощ и за САЩ

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 62

Украйна продава земята си под натиск от МВФ

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 62

Турция ще върне мигрантите по границата с Гърция

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 62

Не ви вярваме!

автор:Ина Михайлова

visibility 346

/ брой: 62

Глобална или национална Европа?

автор:Николай Шопов

visibility 65

/ брой: 62

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ