20 Ноември 2025четвъртък00:34 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ за 2026 година. Можете да се абонирате в: „Български пощи“ АД до 15 декември 2025 г., „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2025 г., в редакцията на вестника до 20 декември 2025 г. Каталожен номер 6. Цени: 12 месеца - 149 € / 291,42 лв., 6 месеца - 75 € / 146,69 лв., 3 месеца - 40 € / 78,23 лв., 1 месец - 14 € / 27,38 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ за 2026 година. Можете да се абонирате в: „Български пощи“ АД до 15 декември 2025 г., „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2025 г., в редакцията на вестника до 20 декември 2025 г. Каталожен номер 6. Цени: 12 месеца - 149 € / 291,42 лв., 6 месеца - 75 € / 146,69 лв., 3 месеца - 40 € / 78,23 лв., 1 месец - 14 € / 27,38 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Червена книга

Кой е следващият от изчезващите езици?

Лингвистичната смърт дори може да бъде проследена онлайн

/ брой: 36

автор:Альона Нейкова

visibility 2266

Никой не може с категорична точност да посочи колко езици са част от историята на човечеството. Факт е обаче, че и днес продължава постепенното им, но все по-неконтролируемо изчезване. Експерти алармират как съвсем скоро ще се изгуби мелодията на някои наречия, после хората ще спрат да разпознават думите, а накрая целият им смисъл ще се превърне в неразрешима загадка. Затова сегашният 21 февруари - Ден на родния език, може да се превърне в резонен и уместен повод още веднъж да се обърне внимание на този проблем.

Отдавна учени лингвисти констатират: когато се установи заплаха от изчезване на някои видове фауна или флора, целият свят се хваща за главата, за тъжното събитие се снимат филми, някъде по улиците излизат активисти с плакати, а подобни новини априори привличат интереса на медиите. В същото време, когато в небитието отлита поредният език, почти никой не го отбелязва като нещо тревожно. Данните обаче са повече от стряскащи: на всеки две седмици изчезва поне един, а близо 40% от съществуващите смело може да бъдат категоризирани като заплашени от заличаване. Специалисти прогнозират, че ако тази динамика не се промени, само след сто години обитателите на планетата ни ще говорят едва на петстотин езика, най-много - на три хиляди. За сравнение: по различни оценки днес на Земята съществуват около 6-7 хиляди.

Унищожават се диалекти, наречия, произношения, акценти, дикции, жаргони... Лингвистичната смърт дори може да бъде проследена онлайн, след като изследователи на ЮНЕСКО съставят подробен интерактивен Атлас на световните езици. Над двеста, споменавани в този виртуален списък, са изгубени окончателно за хората, тъй като на тях вече не говори нито един човек. Сред завинаги унищожените са айнски, бабински, камасински, керекски, сойотски, убихски и много други. Разглеждайки атласа, може да се разбере кои групи езици са стабилни, както и да се видят и агонизиращите. В зависимост от степента на заплаха, лингвистичните зони са отбелязани с цветни маркери - от бели до черни. За съжаление, тъжният нюанс се разраства все по-упорито. А и някои лексики се използват само от десетина души или дори от един единствен човек...

Експертите са категорични: за да оцелее определен език, необходимо е да се ползва от поне един милион жители на Земята, като изучаването му трябва да се превърне в задължителна политика на обществото.

За лидер на печалната статистика се смята Австралия, където на аборигените е било забранено да използват родни наречия. В резултат на тази рестрикция от доскоро съществуващите на  континента 400 лингвистични групи се запазват едва 25. Само 5 от 175-те езика на коренното население на САЩ се използват активно. Над половината от африканските диалекти са под заплаха да бъдат изгубени. Близо 50 на сто от наречията в Тайван са погълнати от китайския. Завинаги изтървани рискуват да останат 15 езика на Централна Азия, сред които се откроява памирската група - рушански, вахански, хуфски, ягнобски, използвани в планински изолирани райони на Афганистан и Таджикистан. В Узбекистан също постепенно се асимилират поне три диалекта. От подобна съдба е заплашен дунганският, употребяван преди време в Казахстан. В Киргизия почти не може да се чуе ойратска реч...

Лингвистичната ситуация в Европа също не може да бъде наречена по-спокойна. Губи се цяла група на саамските езици, огласяли някога Лапландия. Почти забравен е терският, макар че етносът, за когото това наречие е сред майчините, наброява стотина души, днес само двама помнят този диалект. Преди време на границата между Русия и Естония местните общуват на водски, днес обаче всички думи са забравени...

Наскоро почина и последният носител на ливския, някога доста разпространен на територията на съвременна Прибалтика. Тази неприятна новина обаче се сдоби с малко по-оптимистично продължение: активисти искат да спасят този език. Близо 40 ентусиасти не само го научават, но и се опитват колкото се може по-често да си общуват на него. Е, все пак трябва да се признае, че инициативата е в рамките на научен експеримент и резултатите му тепърва ще се анализират. В тежка ситуация се намира и готшейският диалект, който е част от немската група. Говорят го много малка част германци, обитаващи китно село в Словения. Под заплаха от изчезване са езици на народности, населяващи територии на Италия, Франция, Гърция, Великобритания, Латвия...

Може да се залъгваме и да си въобразяваме, че подобни лингвистични драми се случват някъде много далеч. А липсата на още няколко езика на даден континент няма да има решаваща роля в глобален мащаб. Обаче всичко е по-опасно, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Защото прахосването на езиковата идентичност неизбежно води до загуба на култура. И хората започват по съвсем друг начин да възприемат ценното на живота.

Възкресението е възможно

Има няколко достоверни сведения, свързани с възстановяването и т.нар. съживяване на застрашените преди време езици. Сред тях най-ярко се откроява иврит. Именно той е онзи съвременен щастлив случай на лингвистично възкресение на древно наречие, което още по времето на Исус Христос започва постепенно да се потиска от арамейския и преминава в сферата на богослужението.

Палава-кани пък се смята за изкуствен език, създаден от Центъра на Тасманийските аборигени при използването на възстановената лексика от ограничено количество различни наречия, говорени някога от източните аборигени на островния австралийски щат.

Зимната ваканция у нас поскъпва с до 10 на сто

автор:Дума

visibility 2849

/ брой: 217

Пускат единен електронен билет в транспорта

автор:Дума

visibility 1881

/ брой: 217

Държавата печели от енергетика и военна промишленост

автор:Дума

visibility 2363

/ брой: 217

Взехме нов заем за 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 2315

/ брой: 217

СС на ООН прие резолюция за Газа

автор:Дума

visibility 2363

/ брой: 217

Проверки за глоби в Босна и Херцеговина

автор:Дума

visibility 2077

/ брой: 217

Мадуро е готов да се срещне с Тръмп

автор:Дума

visibility 2634

/ брой: 217

Армейски колапс грози Украйна

автор:Дума

visibility 2249

/ брой: 217

Сезон на добавките

автор:Аида Ованес

visibility 2557

/ брой: 217

Бойкот на заведенията

автор:Иван Бакалов

visibility 2405

/ брой: 217

Викане срещу празна обществена сграда

visibility 2132

/ брой: 217

Имаш ли спестени пари да ми услужиш?

автор:Аида Ованес

visibility 2354

/ брой: 217

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ