29 Ноември 2021понеделник02:04 ч.

Акцент

Кой и защо плаче за "жертвите на комунизма"?

Идеите за общество без експлоатация заплашват геополитическите интереси на капитала

/ брой: 124

автор:Нако Минчев

visibility 1565

В края на ноември 2019 г. унгарското правителство заяви, че възнамерява да предложи на ООН да определи международен ден в памет на жертвите на комунистическата диктатура. Това беше заявено от външния министър на страната Петер Сиярто пред агенция МТИ. Според него "не бива да допуснем на международната сцена престъпленията на комунизма да бъдат поставяни под съмнение, също както и другите отвратителни и недобросъвестни опити за фалшифициране на историята". Министърът заяви, че се надява Генералната асамблея на ООН да приеме съответната резолюция на следващата си сесия през септември 2020 г. Впрочем, темата беше обсъдена и на срещата на външните министри на държавите от Вишеградската група (в която, освен Унгария, участват Полша, Чехия и Словакия).

Тук е мястото да напомня, че в навечерието на 75-годишнината от края на Втората световна война държавният секретар на САЩ Майк Помпео и девет външни министри на страни от Централна и Източна Европа, сред които и България, oбвиниха Русия, че фалшифицира историята, и заявиха, че победата на съюзниците не е донесла свобода на цяла Европа. В Словакия беше приет закон, според който следва да се търси наказателна отговорност за публичното отричане на престъпленията на фашистките и комунистическите режими, насочени против хуманизма и човешките права и свободи. На свой ред администрацията на Тръмп обяви 7 ноември за Ден в памет на жертвите на комунизма (макар че през миналата 2019 г. той не беше отбелязан официално).

Според редица авторитетни (включително и западни) експерти обаче подобни действия са абсолютно ирационални и погрешни от политическа, международна и каквато и да било друга гледна точка. Достатъчно е да си припомним, че най-голямата комунистическа партия на планетата - Китайската, не само продължава да съществува, но и ръководи най-мощната възходяща световна икономика, а в нея членуват почти 80 милиона души. В момента Китай е една от двете световни суперсили и от тази гледна точка възниква въпросът как държави като Полша, Унгария или Словакия, които толкова яростно отричат "престъпленията на комунизма", възнамеряват да изграждат занапред отношенията си с Пекин. Унгария например, разчита на китайски заем от стотици милиони долари за изграждането на високоскоростната жп линия Будапеша-Белград, която ще се строи от китайски компании. Един от най-бързо възходящите в последните години нови азиатски "тигри" - Виетнам, също се управлява от комунистическа партия. Комунизмът очевидно няма да изчезне от политическата карта на света и предложения като това на унгарския външен министър Сиярто едва ли ще могат да разчитат на сериозна международна подкрепа.

Впрочем, струва си да напомня, че доскоро партията на самия Сиярто - "Фидес", управляваше в коалиция с крайнодясната формация "Йобик", която открито се обявява за наследник на унгарските нацисти - т.нар салашисти.

Митът за знака за равенство между нацизма и комунизма 

В основата на всички тези действия е съществуващият от десетилетия насам мит за "тъждеството между нацизма и комунизма". А причината за неговото дълголетие е, че от утвърждаването му са заинтересовани много влиятелни кръгове на Запад. Митът се използва като задължителна "теоретична основа" за прословутата "ревизия на резултатите от Втората световна война". Въпросната "ревизия", или по-точно фалшификация на историята, е просто инструмент за постигането на актуални геополитически цели и за реализацията на конкретни интереси на големите западни политически играчи.

От налагането и разпространението на този мит са заинтересовани най-вече онези, които в периода между двете световни войни съзнателно стимулираха появата и възхода на нацизма именно като средство против комунизма. След 1945 г., когато антихуманната същност и несъстоятелността на нацистката идеология и практика стават ясни на всички, идейните последователи на онези, които навремето го създават и подкрепят, опитват да се оправдаят, твърдейки, че комунистическият режим е дори по-лош от нацисткия.

От поддържането на този мит са заинтересовани всички онези, които в момента се обявяват против комунизма и се опитват да свържат комунизма с тотално отхвърления нацизъм, за да могат да обвиняват комунизма за престъпленията, за които всъщност е виновен нацизмът. 

Митът за тъждествения характер на нацизма и комунизма е 

изгоден на западния либерален елит 

който с течение на времето се превърна в своеобразна тоталитарна секта, опитваща да мотивира своя абсолютен отказ да приеме каквито и да било гледни точки, различни от нейната собствена, с твърдението, че другите гледни точки са "наистина тоталитарни" и затова не заслужават внимание. 

Както сочи и историческият опит, тоталитаризмът не може да бъде нито добър, нито лош. Тоталитаризмът е просто начин за концентрирането на всички обществени усилия за осъществяването на една цел. Той е просто средство и в това си качество не може да бъде "добър" или "лош". Такава може да бъде единствено въпросната цел, за чиято реализация се използва тоталитарният механизъм. 

Най-важното обаче е, че митът за "тъждествеността" между нацизма и комунизма е абсолютно погрешен, най-малкото защото нацистите дискриминират хората на основата на някакви външни признаци (раса или етническа принадлежност например), които те по принцип не могат да променят, и тъкмо върху това се основава и нацистката идеология.

Комунизмът, напротив, смята, че всеки човек може да промени всички свои обществено значими характеристики - неслучайно мнозина видни комунистически лидери произлизат от средната или висшата класа, но въпреки това се обявяват против съществуващия строй, смятайки го за несправедлив. Дори и това различие е напълно достатъчно, за да осъзнаем очевидното несъвпадение на двете идеологии. 

Още по-важно обаче е, че нацизмът по принцип не се стреми към гарантиране на благоденствие за всички, именно защото смята, че хората изначално не са равни помежду си. И се стреми да гарантира блага за едни за сметка на други - например за една нация или раса за сметка на други, обявени за "непълноценни". Комунизмът, напротив, залага на интернационализма на трудещите се и си поставя като крайна цел постигането на равни блага и щастие за всички в общество без класи. Т.е. между тези две идеологии няма как да се слага знак за равенство. При нацизма основният антагонизъм е между избраната нация и останалите, "низшите нации". При комунизма е между труда и капитала. Затова той и днес като идеология е опасен за капитала, който се стреми да го пребори чрез активираната напоследък идея да го приравнява с нацизма. 

Предмет на дискусии и анализ може да бъде единствено състоятелността или несъстоятелността на комунизма като научна теория. Предмет на такива дискусии може да бъде също съветският опит за практическа реализация на това учение в държавното строителство през ХХ век, както и този на другите "социалистически" държави. Тезата за "тъждествеността" на нацизма и комунизма очевидно не би могла да е тема на подобна дискусия, а опитите за поставянето й на дневен ред несъмнено обслужват определени геополитически интереси и нямат нищо общо с актуалния дневен ред на планетата.

Радев свиква парламента на 3 декември

автор:Дума

visibility 5

БСП иска нормални отношения на България с Русия

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 229

Минималната пенсия става 420 лева

автор:Аида Ованес

visibility 383

/ брой: 229

Трупат се още сигнали за свалянето на Гешев

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 229

Топлофикациите искат 50% по-скъпо парно

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 229

Бюджет 2022 готов най-късно до края на януари

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 229

Над 60% от стопанствата са изчезнали за 10 години

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 229

Данъчните връщат до 1350 лв. за три деца

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 229

Новият КОВИД-вариант вече е в Европа

автор:Дума

visibility 289

/ брой: 229

Байдън против нови санкции срещу "Северен поток 2"

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 229

Ердоган търси виновни за кризата

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 229

САЩ с натиск към Иран

автор:Дума

visibility 256

/ брой: 229

Дотук добре

автор:Таня Джаджева

visibility 276

/ брой: 229

Постигнахме съгласие за енергетика в полза на хората

автор:Нора Стоичкова

visibility 393

/ брой: 229

КОВИД-19 превзе и болничните

автор:Аида Паникян

visibility 305

/ брой: 229

Предизборният пиар - война без правила

автор:Юлия Кулинска

visibility 515

/ брой: 229

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ