Кой пресоли този път супата?

Дни след поредната победа на партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан, този път на местните избори, Будапеща бе залята от протести. Спечелени бяха кметските места в столицата и още в 20 от всичките 23 големи градове на Унгария. Орбан в познатия му напоследък стил отново обеща да направи страната си велика в следващите години. Но млади хора излязоха по улиците на Будапеща и заедно с временно управляващия посолството на САЩ Андре Гудфренд в Унгария протестираха срещу плановете на правителството на Орбан да обложи с данък ползването на интернет. Западни медии твърдят, че протестите са прераснали в антиправителствени и гражданското недоволство най-после е избухнало. Говори се за заплаха за свободата на словото и за затвърждаване на авторитарния стил на управление на премиера. Всъщност правителствените мотиви за предвижданите промени в данъчната система са в посока, че така ще се компенсира загубата на приходи в бюджета поради широкото ползване на безплатен интернет и съответно по-ниска употреба на традиционните телефонни разговори. А да не говорим за липсата на социални контакти тет-а-тет и безметежното стоене в социалните мрежи с тяхната възможност за влияние и обвързаност. В новия законопроект се предвиждаше интернет доставчиците, а не потребителите да плащат данъка, който е в размер 50 евроцента за всеки трансфериран гигабайт за частни лица. Между другото, Унгария има най-високия ДДС в ЕС (27%) и страната предприе при управлението на консерватора националист Орбан редица промени в данъчната си политика. През 2012 г. се въведоха данъци за индустрията на телекомуникациите, доминирани от чужди компании, после банките бяха принудени да компенсират кредитополучателите за несправедливи условия в договорите по отпускане на кредити в чужда валута и т.н.
Целта, често споделяна от премиера Орбан, бе вдигане стандарта на гражданите, излизане от кризата, просперитет с доза справедливост, вдъхване на национално самочувствие сред населението и подкрепа на местния бизнес. Поредицата от победи в парламентарни и местни избори показаха, че обществото в по-голямата си част оценява идеите на премиера си и подкрепя политиката му на този етап. Още повече, че рейтингът му в страната е несравнимо по-висок от този на редица западни политици. Но изявите му като противник на санкциите срещу Русия във връзка със събитията в Украйна (да не се забравя, че там има достатъчно голяма унгарска общност), посочването на Москва и Пекин като пример за подражание и поддържането на солидни търговско-икономически връзки с тях за милиарди евро, заявяването на идея да се създаде политически алианс в ЕС, който да спре изолирането на Москва, защото "Европа се отдалечава от Русия с всеки изминал ден, а това е лошо не само за Унгария, но и за целия ЕС", са все прояви, които няма как да се харесат зад океана. Независимо, че има в ЕС и страни, които вярват в правотата на думите му, че "в политиката на това му викат да се простреляш сам в крака", но не са толкова смело гръмогласни в изказа си.
Широко известна е убедеността на Орбан, че неолибералната демокрация не е довела до очакваните ефективни резултати за унгарската икономика, напротив, точно обратното се е получило. А той е декларирал идеи като висок жизнен стандарт на унгарците, припознаване на християнските ценности като водещи в унгарското общество, затягане обръча около финансирани от чужбина НПО-та, които по негова преценка работят против интересите на Унгария като цяло, обвинения към енергоразпространителите, които изнасят в чужбина печалбите си, но ощетяват унгарците с високи цени и т.н. Все причини политиката му да не се приема еднозначно в Брюксел, но и да даде повод за сигнали от страна на САЩ, които експертите определят като действия, "пресоляващи супата", т.е. действия, познати от други сценарии по други поводи. Отказът от страна на американските власти да издадат визи на висши представители от администрацията на Унгария, в т.ч. на президентката на унгарската данъчна служба Индигьо Вида, на Петър Хайм, близък съветник на Орбан и др., определено се приема като безпрецедентна мярка за страна членка на НАТО и ЕС и е наистина израз на недоволство, без значение, че се мотивира с подозрения за техни корупционни действия. Будапеща е поискала представяне на достоверни данни в подкрепа на обвиненията, но забраната да не влизат на територията на САЩ остава.
Повечето анализатори са на мнение, че дори и да не беше проектозаконът за нов данък на интернет доставките, повод винаги ще бъде намерен, когато оценките са, че се излиза от определени релси. Когато се казва, че демокрацията е в опасност и европейските ценности не се следват, тогава протестите не закъсняват. В случая поводът е подходящ поради пристрастеността на младите към социални мрежи и тяхната чувствителност при обявена заплаха за нарушаване на свободата на словото. После следва сложна политическа ситуация и евентуална смяна на управляващите, ако обстоятелствата позволяват.
Едва ли унгарският премиер няма трески за дялане или не съществуват притеснения, че и той "пресолява супата", когато следва идеите си. Сигурно прилага и авторитарни методи, за да наложи вижданията си, като използва мнозинството, което има в парламента. Едва ли и медиите могат да кажат, че се къпят в комфортни условия в момента и не са подлагани на натиск, но в Будапеща все пак не се чува да ги обвиняват масово в слугинаж. Унгарците са свободолюбив народ и в историята са познати като често отстояващи правото си на самостоятелност. Като се почне от 1848 г., през 1919 г., та до голямата 1956 г. и дори пряко участие при падането на Берлинската стена през 1989 г. Чувството им за ненамеса и посегателство върху правата е пословично и днес зад интернет протестите застава не само опозицията в страната, ЕС, но и САЩ, а това вече е сериозна опасност за Орбан. Неговата политика може да се разглежда и като тест за страните от Централна Европа, където според западни експерти "демокрацията среща спънки" при реализацията си. В повечето случаи подозренията са във връзка с проруски изяви, в т.ч. относно енергийни доставки и проекти като "Южен поток". В крайна сметка тези страни, изостанали в икономическото си развитие и покосени от кризата, търсят начин за изход и често го намират при старите си контакти и връзки. Орбан днес няма много време и сигурно ще направи крачка назад в отстояването на подобни стъпки във вътрешната политика на Унгария. На този етап обаче представителите на управляващата ФИДЕС, в т.ч. и председателят на парламента Ласло Кьовер, предупреждават, че "ако ЕС иска да диктува условията, може и да напуснем общността". Според Будапеща проблемът в случая не е членството на Унгария в НАТО и ЕС, а "намесата във вътрешните работи" и "в морала на евроатлантическия свят". Май много ще му дойде на Брюксел - и Украйна, и Камерън със ситуацията с референдума за ЕС и финансовите задължения към съюза в размер на повече от 2 млрд. евро, и сложните отношения с Русия. На вратата е и близкоизточната криза, и джихадистите. Дебатите, според "Икономист", са всъщност част от "ескалиращата война", водена от авторитарни правителства срещу групи, които разпространяват западното виждане за либерална демокрация, което пряко засяга дейността на НПО-тата с чуждестранно финансиране, а пример за това е ситуацията в Будапеща напоследък. Нещо не става въпрос за ляво или дясно.
Сигурно бе, че ЕС няма да успее да предприеме нещо повече от заявената подкрепа за исканията на интернет протестиращите в големите градове на Унгария, защото просто не разполага със законови средства, за да се противопостави на подобни намерения в която и да било страна от ЕС. Но сме свидетели как се започва с протести по даден повод, как те прерастват в антиправителствени масови изяви и се стига до смяна на управлението. Особено ако зад такива събития прозира, и то без особено прикритие, "дългата задокеанска ръка", както се изразяват редица наблюдатели.
Орбан беше наречен "вечният победител", който постигна забележително съживяване на унгарската икономика и даде възможност на унгарците да се чувстват проспериращи. Будапеща отново е бляскава и привличаща милиони туристи. Ако успее да докаже и този път, и то по демократичен начин, че "унгарските интереси са над всичко", това няма как да не го постави в позицията на държавник от висока класа. Предстои да видим. Независимо кой го долюбва и кой не. А дебатите ще продължат, и то на ниво Брюксел. Защото това е европейска ценност и обикновено казваме, че "в спора се ражда истината", нали?

"Непослушното" момче на ЕС

Над 100 хил. излязоха в различни градове на Унгария в знак на протест срещу законопроекта за данък върху интернет
Снимки БГНЕС