Кой ще води БиХ през следващите 4 години?

В началото на октомври в Босна и Херцеговина ще се проведат редовни общи избори, а гражданите ще трябва да изберат и трима членове на Колективното президентство на страната. Административната и управленската системи в Босна и Херцеговина са вероятно едни от най-сложните и непонятните в света. Съвсем неясно е също защо държава, която има територия от 50 000 кв. км и по-малко от 4 млн. жители, има и трима президенти - т.нар. Колективно президенство на БиХ. Това е един юридически парадокс, създаден въз основа на Дейтънското споразумение от 1995 г., с което е прекратена Гражданската война в БиХ. Според него всеки един от трите конститувни народа в Босна - бошняци, сърби и хървати, има право да избира по един член на Президентството на страната, който ще представлява народа си в международен план. Всеки един от членовете на Президентството го председателства на ротационен принцип, за срок от 6 месеца, а самите решения на този колективен орган се вземат въз основата на принципа на консенсуса.
    Но да се върнем към кандидатите от всеки един ентитет за постовете на първите хора в БиХ. Най-малобройни в страната са представителите на хърватския ентитет - около 12-14% от населението. От тяхна страна за хърватски член на Президентството на Босна и Херцеговина ЦИК е приела документите на двама кандидати - председателя на Партията "Хърватска демократическа общност" (ХДЗ), която е и най-голямата хърватска етническа партия в БиХ, Драган Чович и Мартин Рагуж - ръководител на другата, по-малка хърватска партия ХДЗ 1990. Определено всички шансове са на страната на Чович, който има много сериозно влияние в хърватските среди, а също така се ползва и с подкрепата на Загреб. Чович успешно лавира и си сътрудничи и със сръбските, и с бошняшките политици. Поради тези причини най-вероятно хърватският член на Президентството на БиХ след октомври т.г. ще се казва Драган Чович.
    Кандидатите от сръбска страна са също двама - настоящата премиерка на Република Сръбска Желка Цвиянович, която е заместник-председател на партията "Съюз на свободните социалдемократи" (СНСД), и опонентът й от опозиционния "Съюз за промени" професорът по икономика Младен Иванич, който е и председател на партията "Движение за демократичен прогрес" (ПДП). Шансовете на двамата конкуренти за поста са приблизително равни и се очаква жестока предизборна борба.
    Желка Цвиянович ръководи правителството на Република Сръбска (РС) от около една година. Нейното управление ще се запомни единствено с рязкото влошаване на икономическата ситуация в РС и нарастването на и без това катастрофалната безработица в ентитета. Има и куриози, разбира се. По време на разорителните наводнения в БиХ през май т.г. Цвиянович отиде да посети пострадалите райони. Но... надянала снежнобели ботушки! С нея също така трудно може да се влезе в полемика - вземе ли думата никой не може да й я отнеме, нито да схване къде са точките и запетаите в изложението й... Много от анализаторите в БиХ застъпват становището, че кандидатурата на Цвиянович е издигната не заради качествата й на специалист и политик, а главно поради безграничната й лоялност към лидера на управляващата СНСД и настоящ президент на РС Милорад Додик.
    Младен Иванич е пълната противоположност на Желка Цвиянович. Той е умерен, академичен и почти флегматичен. Бил е и министър на външните работи на БиХ, но служители на тамошното МВнР си го спомнят главно като човек, покровителствал партийни назначения. Зад кандидатурата на Иванич стои буквално цялата опозициа в РС, водена от Сръбската демократическа партия (СДС).
    Генерално може да се оцени, че и двамата кандидати са, меко казано, несполучливи и който от тях да победи на изборите, отново ще провежда линия на национализъм и изолация на сръбския ентитет в БиХ.
    И докато при първите два ентитета ситуацията е приблизително ясна, то при бошняците хаосът с кандидатите е пълен. "Само" девет представители на този ентитет ще се надпреварват за мястото на първия бошняк в Президентството.
    Някои от кандидатите безспорно заслужават внимание. На първо място това е настоящият член на Колективното президентство, избран от бошняшкия ентитет и кандидат за втори мандат Бакир Изетбегович. Зад неговата кандидатура стои най-голямата и мощна бошняшка партия - Съюз за демократическа алтернатива (СДА). През изтичащия мандат Изетбегович не направи нищо, с което да бъде запомнен в положителен аспект, освен с името на баща си - покойния първи президент на БиХ Алия Изетбегович. Изявленията на Бакир Изетбегович се характеризираха с типичната нападателност и отрицателен заряд по отношение на сърбите и Сърбия и той с нищо не успя да спомогне за намаляването на напрежението между етносите в БиХ. За тази сметка обаче името на съпругата му беше замесено в скандали с нелегитимно сменени директори на болници, а на самия Изетбегович анализаторите дават характеристиката "малък син на велик баща".
Сред кандидатите е и медийният магнат и собственик на групировката "Дневни аваз" Фахрудин Радончич, който е и председател на партията "Съюз за по-добро бъдеще" (СББ). Радончич доскоро беше министър на сигурността на БиХ, но след февруарските безредици в Сараево, когато беше запалена и сградата на Президентството на страната, беше скоропостижно сменен заради целенасочено проявено бездействие. Радончич и Изетбегович са в непримирима вражда и борбата между тях ще е не само безкомпромисна, но и с вече ясно известни "удари под пояса".
    На трето място се намира една почти куриозна, но същевременно и много интересна кандидатура. Става въпрос за бившия Рейс-ул-улема (разбирай Главен мюфтия от 1993 до 2012 г.) на Ислямската общност в БиХ д-р Мустафа Церич. След като свали мантията на Рейс (по Устава на Ислямската общност в БиХ Рейсът се избира от Общото събрание на Общността и не е пожизнен пост на верски лидер, както у нас), Церич не започна да се занимава с нормалната научна дейност в Ислямския факултет, а се хвърли с пълни сили в политиката. И за времето си като верски водач той е известен с нападките си срещу инакомислещите и друговерците и се появяваше в босненските медии дори повече, отколкото водещите политици в страната. Макар че се определя като независим кандидат, Церич очаква подкрепата и гласовете на радикалните слоеве от бошняшкия етнос, разчита също и на гласовете от Санджак, Сърбия, където верски лидер е Церичевата сива еминенция мюфтията Муамер Зукорлич. Също така се споменава, че зад Церич стоят и определени радикални салафистки кръгове от Саудитска Арабия и Оман, които ще отпуснат значителни средства за финансирането на кампанията му.
    Последният от кандидатите с шансове да бъде избран, е подкрепяният от Социалдемократическата партия (СДП) Бакир Хаджиомерович. Хаджиомерович е журналист, който след бляскава кариера на Телевизия БиХ понастоящем работи като редактор на Федералната телевизия. Злите езици говорят, че лидерът на СДП Златко Лагумджия (понастоящем министър на външните работи на БиХ) е избрал Хаджиомерович като последен шанс, тъй като никой друг от угледните членове на СДП не се е съгласил да издигне своята след фиаското по време на управлението на партията.
Генерално кандидатите за първи човек и от трите ентитета са "стари муцуни" и личности с определена сериозна тежест от миналото, подхранващи избирателите с изтъркани фрази и залагащи на национализма на гласоподавателите. Като изключим последния елемент, като че ли изглежда, че предизборната обстановка в БиХ май не се различава много и от тази у нас...


Драган Чович

Мартин Рагуж

Желка Цвиянович

Младен Иванич

Бакир Изетбегович

Фахрудин Радончич

Мустафа Церич