29 Май 2020петък23:25 ч.

След кризата

Кой трябва да плати сметката?

Политически урок, принос за демокрацията или лов на вещици са процесите срещу безотговорните бивши управници

/ брой: 66

автор:Калина Йотова

visibility 1394

Исландия може да се слави като най-доброто място да си жена (поне така твърди британският всекидневник "Индипендънт", отчитайки фактори като равенство между половете както в областта на политиката, образованието, заетостта, така и по отношение на здравните индикатори), но скандинавската страна определено не е приятно местенце за провалени държавни ръководители. Доказателство за политическия "дискомфорт" е започналият в началото на март процес срещу бившия премиер на страната Гейр Хорде (2006-2009 г.). Той е обвинен в немарливост и груба небрежност заради неизпълнение на задълженията си при опита да предотврати рухването на банковия сектор в страната.
Според исландската прокуратура Хорде не е контролирал банките, чийто сектор се разрасна до девет пъти колкото самата исландска икономика в годините преди колапса. През фаталната за бившия премиер 2008 г. трите най-големи исландски банки се сринаха, след като в продължение на три години разрастваха бизнеса си благодарение на взимане на заеми. Държавата с население от едва 320 000 души трябваше да вземе спасителен кредит от МВФ на стойност 10 милиарда долара. Две години по-късно исландският парламент гласува Хорде да бъде разследван заради кризата от специален съд за импийчмънт, създаден през 1905 г. До въпросния Ландсдомур никога преди това не се беше стигало.
Хорде, разбира се, отрече всички обвинения. "През цялото време, докато бях в исландското правителство, правех всичко възможно да взимам решения в интерес на страната", заяви той в съда. По думите му процесът срещу него е политически мотивиран. В интерес на истината едноличната вина за съсипия от този порядък не е напълно правдоподобна. Така или иначе случаят "Хорде" е безпрецедентен - това е първият политик в света, подведен под отговорност заради финансовата криза. В съда го прати не направеното от него, а нещата, които не е свършил.
Ако бъде признат за виновен, Хорде може да получи до две години затвор, а защо не и да повлече наказания и за други свои колеги по света. С делото Исландия влиза в историята не само като износител на музика за ценители, пепел и неприятности от вулкани с труднопроизносими имена, а и с дълго жадуваното търсене на отговорност от политически фигури. Развръзката на драмата в съдебната зала ще следят с интерес в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция. Но тя ще е много важна и за опозиционните политици в цяла Европа и най-вече във Великобритания и Холандия, на които Исландия дължи 3,9 млрд. евро ($5,5 млрд.) компенсации след фалита на "Айссейв", дъщерна структура на "Ландсбанки".
В Исландия мнозина смятат, че виновниците за икономическия срив са малка група бизнесмени, банкери и политици, свързани помежду си. Според Ейрикур Бергман, директор на Центъра за европейски изследвания в университета Бифрост, Исландия, някои исландци разглеждат делото като част от процеса по възстановяне, измъкване от кашата, в опит да се анализира адекватно случилото се. В същото време други смятат, че това е политическа вендета, един политически съд, който разделя исландското общество.
Бергман обаче поставя един далеч по-интересен въпрос - независимо дали имиджът на Исландия ще бъде успешно реабилитиран с процеса срещу Хорде, този казус може да има трайни последици с голямо значение.
"Това е показателно за финансовата криза в цял свят. Случилото се в Исландия не е много по-различно от случилото се на други места. Разорението в Исландия не е по-страшно от разорението в Ирландия, Португалия, Гърция и дори някои части на Великобритания. Това в известен смисъл е прецедент за начина, по който страните могат да се справят с криза от такъв мащаб", посочва Бергман. Според него се затвърждава усещането, че работата на правителството е да създаде рамка около финансовата система, която да не й позволява да разбие цялата икономика. А ако тази небрежност все пак стане факт - да се потърси сметка от управляващите.
Неслучайно именно испанският ляв вестник "Ел паис" организира дискусия за въздаването на правосъдие заради кризата. След мандатите на Хосе Луис Родригес Сапатеро испанците не са единствени в желанието си да разберат дали европейските правителства са знаели какво се задава, преди финансовата буря да ги удари; каква е отговорността на банките; необходими ли са по-драстични юридически мерки срещу политиците и банкерите.
Катя Касканте, анализатор във фондация "Алтернативи", близка до испанската социалистическа партия, смята, че преди да се стигне до мерките за политическа отговорност, трябва да се анализира ефикасността на действията. Необходимо е да се отчете защо някои цели са предпочетени, а други - изоставени. Според нея в условията на демокрация правителството и парламентът са длъжни да проучат внимателно съдържанието на политическите решения и да имат инфомацията, от която се нуждаят. А тази информация, свързвана с прозрачността, изграждаща доверие в институциите и увеличаваща очакванията към тях, отсъства от всички политически системи.
Жорди Ваке, директор на Центъра за международни изследвания в Барселона (CIDOB) е убеден, че след като отнемат имунитета на политиците, обвинени в незаконни деяния, те трябва да бъдат преследвани. Но политическата отговорност трябва преди всичко да се разпростре върху политическата машина. Това включва изборите, но и парламентите. Според Ваке в редица страни парламентът е просто една арена, където се демонстрират груби прояви на конкуренция между партиите или в рамките на самите партии. А това ги прави крайно неспособни да потърсят отговорност от своите лидери, благодарение на криворазбраната лоялност, която им запушва устата. Без да идеализира казуса с исландския пример, Ваке подчертава, че преди кризата страната е била обхваната от мрежите на покровителството и тайните споразумения между регулаторните органи и банките на ниво, което лесно би могло да се сравни с мафията, докато старата система все още се е крепяла. Ваке припомня, че лидери, които са забавяли политически решения, за да продават акции, са успели да избегнат правосъдието. Гейр Хорде е бил небрежен, но приятелят му Тавид Отсон, премиер на Исландия в продължение на 20 години, по-късно, в критичния за страната период - управител на Централната банка, а сега и заместник главен редактор на един от популярните вестници в Исландия, не само се измъкна невредим, но и пречи на разследването.
Антонио Елорса, професор по политология в мадридския университет Комплутенсе, казва, че отговорността трябва да се търси във висшите ешелони на политическата и административна власт. Едва тогава, при положение, че е създадена и подходящата нормативна база, осъждането на виновните ще е голям принос за демокрацията.
Американецът Матю Фийни не е съгласен. В материал за списание "Ди америкън кансърватив" той сравнява процеса срещу Хорде с отвличащ вниманието и политически изгоден лов на вещици. От всички страни на политическия спектър кипи гняв към глупостта и безотговорното отношение на стария капитализъм, отбелязва Фийни. В същото време малцина от главните действащи лица в периода на финансовия колапс действително са нарушили закона, допълва авторът. По думите му обвиненията, отправени към Хорде, илюстрират отчаянието на хората, които си търсят изкупителна жертва. Фийни твърди, че Хорде настина може да е проявил небрежност и дори некомпетентност, но той не трябва да бъде съден, защото преследването постфактум по презумпция "небрежност" - е опасно. Коментаторът се позовава на исторически примери, според които е абсурдно да се хвърля вина върху американския президент Рузвелт след нападението над Пърл Харбър или върху британския премиер Чембърлейн, подписал Мюнхенското споразумение с идеята, че ще донесе мир. Закъснялата преценка е като след дъжд качулка - един лукс, който не можем да си позволим в съда, разсъждава Фийни. По думите му процесът срещу Хорде отвлича вниманието от изграждането на сигурен и стабилен финансов сектор. Кризата през 2008 г. бе твърде тежка за дребен, политически мотивиран и неефективен лов на вещици. Надявам се това да е първият и последен по рода си процес, допълва Фийни.


Списание "Форин полиси" състави списък на 12 европейски лидери, свалени от власт заради икономическата и финансова криза. Изданието отбеляза, че банковият колапс в Исландия е "нещо като предварителен преглед за нещата, които ще се случат и на континента" и припомни, че правителството на Хорде стана първата политическа жертва на световния срив. А ето ги и останалите, в хронологичен ред:

1. Гейр Хорде (Исландия) 1 февруари 2009 г.
2. Иварс Годманис (Латвия) 12 март 2009 г.
3. Ференц Дюрчани (Унгария) 14 април 2009 г.
4. Виктор Юшченко (Украйна) 25 февруари 2010 г.
5. Гордън Браун (Великобритания) 11 май 2010 г.
6. Емил Бок (Румъния) 6 февруари 2011 г.
7. Браян Коуен (Ирландия) 9 март 2011 г.
8. Жозе Сократиш (Португалия) 21 юни 2011 г.
9. Георгиос Папандреу (Гърция) 10 ноември 2011 г.
10. Силвио Берлускони (Италия) 12 ноември 2011 г.
11. Хосе Луис Родригес Сапатеро (Испания) 21 декември 2011 г.
12. Ивета Радичова (Словакия) 10 март 2012 г.

 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ