Крачка към помирение?

Вчера видинчанинът Вили Лилков, съветник от ДС(Б), внесе в Комисията по образование и култура към Столичната община предложение градинката около Паметника на Съветската армия да бъде преименувана в "Княжеска".
Противно на вероятните очаквания за сблъсък и напрежение - и от страна на съпартийците на г-н Лилков, и на новите му съграждани - столичаните, мисля си, че е възможно идеята да срещне разбиране в обществото. Стига баскетболистът от Армейската спортна школа в Сливен, специалистът от Стопанските химически заводи в родния му Видин, специализантът на руския Обединен институт за ядрени изследвания в Дубна, да сдържи думата си и да не посяга, а и да не насъсква към това немногобройната, но изключително гръмогласна групичка, която настоява да руши. В случая - Паметника на освободителите - и на България, и на Европа, от фашизма. Същият фашизъм, който, няма как да не сме забелязали, отново надига глава, включително и в България.
Иначе името на градинката, предложено от г-н Лилков, не е ново за столицата ни - княжеска-княжеска. Все е по-добре от вече "древните" й наименования - "Стамболова ливада", "Средногорска вада", "Крива река" и т.н. И така до 1880 г., когато по волята на княз Александър Първи Батенберг градинарят Карл Бетц създава Княжеската градина с четири павилиона за цветя.
Всъщност какво лошо има Паметникът на Съветската армия да е в градинка с името "Княжеска"? Може би е стъпка все пак към националното помирение, за което много от нас отдавна говорим, и все не се случва. Още повече, че култовото място в София е между улици с наистина знакови имена - "Цар Освободител", "Гурко", "Васил Левски" и "Евлоги Георгиев".
Не чух и не видях Вили Лилков да надига глас за рушенето на "спорния", според днешните демократи без минало, паметник. Мотивите му са за "първа стъпка за възстановяване на връзката както с историческия облик на градината, така и с архитектурното й обкръжение" (не че общината се е справила с боклука, със забавачките, със социалните грижи, но това е друга тема). Градинката, днес без име, ще остане паметник-свидетелство за стремежа на поколения българи към европейска, по устройство и дух, държава. А в Европа паметници не рушат, дори на спорните в историята на страните си личности и събития. И защото истински вярвам, че сме европейци не само защото сме страна-членка на Европейския съюз, а защото от нас започва Европа, все си мисля, че можем да разсеем мита за "тъмните балкански субекти" по земите ни. Стига г-н Лилков и съветниците, които го подкрепят, да са искрени в мотивите си. И да не се хванат на въдицата на хора, които биха искали да извлекат дивиденти от преименуването.
А за надеждите ми, че идеята, очистена от идеологеми, ще срещне разбиране в обществото... Дано не си останат само надежди! Защото, извинете, докога все така ще я караме, господа - един срещу друг, което значи - срещу страната си?