Красен - част от вековната страшна история на панагюрци

Жива история на Панагюрския край в продължение на повече от 1000 години, която ни прави българи и ни кара да се гордеем с миналото. Това е крепостта Красен. Само на няколко километра от възрожденското градче се издига този внушителен паметник на историята, посочва агенция БГНЕС.
Според някои археолози тук е бил древният Каменград (Литополис). Ръководител на спасителните разкопки е археологът Георги Абдулов, директор на Историческия музей в Панагюрище. Красен е най-голямата крепост в Средна гора. Изградена е на около 100 дка с най-висока точка 15 м и включва централна крепост с площ 28 дка, по-малка крепост на 200 м северно, построена върху 7 дка, подградие, което се намира в началото на западните склонове на връх Голям Красен. Крепостта е била атакувана от прииждалите многобройни варварски племена след IV в. Културните пластове от края на VI-началото на VII в. са наситени с огромно количество пепел. Това означава, че крепостта е била напълно разрушена, твърди Абдулов пред БГНЕС. Дали крепостта е била срината от готи, от авари или от славяните е все още въпрос на проучване. Крепостта влиза в пределите на българската държава при управлението на хан Маламир - третия син на Омуртаг, в първата четвърт на IХ в. (заедно с Пловдив и цяла Северна Тракия). Според Абдулов България не възстановява крепостта, защото държавата е във възход и целта й е Бяло море и завладяването на Цариград. Но животът в подградието продължава. След Самуиловите войни с Йоан Цимисхи и Василий II районът отново попада в пределите на Византия и граничи със земите на Западната българска държава. Империята възстановява укрепленията. При разкопките се откриват моливдовули (оловни печати на знатни византийци), което говори за присъствието на видни граждани на империята. Този втори живот за Красен продължава до края на ХII-началото на ХIII в., когато е следващият пълен разгром - вероятно по времето на 5-годишната война на цар Калоян с император Исаак II Ангел или може би по времето на кръстоносния поход на Барбароса. Крепостта е възлова, била е превзета и ликвидирана. След огромния пожар, след огромните кланета, почвата и сега е пепел, обяснява Абдулов.
До края на ХIV в. Красен продължава да съществува, но в рамките на цитаделата - вътрешната крепост. През 1364 г. Пловдив е завзет от турците, през 1393 г. - София. Красен е на пътя между двата града. При разкопките е открит важен печат на болярина Рафаил, изработен според правописната реформа, приета от Патриарх Евтимий. В този тежък съдбовен момент, когато двете основни крепости са в агония, Красен остава българска крепост, разказва археологът. Открихме в най-горния културен пласт монета, сечена през 1395 г., при управлението на последния български цар Иван Срацимир, добавя той. След турското нашествие крепостта е заличена. Клането е такова, че Батак бледнее, убеден е Абдулов. С крепостта Красен панагюрци подреждат още една част от пъзела на вековната страшна история на своя край.